Това, което преди десетина години започна като поредния солов проект на неразбрал се с колегите си китарист, днес е една повече от пълноценна група с шест образцови албума. Въпреки че с Vision Divine издаде едни от най-качествените произведения в целокупния италиански пауър метъл, Olaf Thorsen така и не успя да извоюва признание за бандата сред лидерите на сцената, където несъмнено й е мястото. Това явно не го безпокои особено, съдейки по стабилната продуктивност, с която вади неизменно качествени творби.

Би било преувеличено да твърдя, че Vision Divine тепърва отварят изцяло нова страница в историята си, или че откриват недокосвани достойнства. Напротив, “9 Degrees West Of The Moon” продължава плавната им еволюция към все по-хомогенно и шлифовано звучене. Без да загърбва вече утвърдената прогресив нишка в музицирането на бандата, той е осезаемо по-директен и запомнящ се от предшестващите го два опуса. Повече грабващи мелодии, повече енергия, по-малко като количество, но пък по-добре аранжирани инструментални еквилибристики – всичко това допринася за непосредственото усещане на албума и увличащата му, уютна атмосфера. Не липсва по някоя и друга препратка към старото свръхмелодично и емоционално звучене на Labyrinth, от което Thorsen упорито отказва да избяга. Завръщането на оригиналния фронтмен Fabio Lione също печели позитиви за записа - все пак говорим за един от водещите метъл гласове в световен мащаб. Пеенето на Fabio тук е доста различно от това, което бяхме свикнали да чуваме от него в Rhapsody. Спокойно, уверено и силно, без театралничене, той придава на парчетата тази магия и внушителност, която някак убягваше на иначе технически отличния Michele Luppi.

Колкото до самите песни, богатството сред тях е по-впечатляващо от всякога. Дали потънал в мисли на фона на атмосферичната, пропита с меланхолия “Violet Loneliness”, докоснат от изящни балади като “Angels in Disguise” и “9 Degrees West of the Moon”, куфеещ на пауър/прог химна “Fading Shadow”, или просто зяпнал в ням възторг от музикантския гений в “Letter to My Child Never Born”, слушателят е лишен от всякаква възможност да скучае. “The Killing Speed of Time” пък е една от най-интересните композиции на групата дотук, залагаща на тотален контраст между строфа, преход и припев - убийствено темпо и агресивни, почти харш вокали срещу величествено, разгърнато изложение. “The Streets of Laudomia” носи нещо много искрено и пленително, напомнящо първите две издания на Vision Divine и намиращо продължение в хитовата “Fly”. Разчупената, спокойно развиваща се пиеса “Out in Open Space” нанася последни щрихи върху платното на италианците и ни води към финала, а той идва с жестокия кавър на класиката “A Touch of Evil” – една от най-силните интерпретации по Judas Priest, правени някога.

Накратко, Vision Divine продължават да създават музика в най-добрите европейски пауър традиции, но все така отворени за нови влияния и модерни похвати. С доста силна конкуренция в жанра им предстои да се борят тази година, но албум като “9 Degrees West of the Moon” е почти сигурна гаранция за нареждане сред почетните места.