Откъде се взеха тези ли? Не става въпрос за нещо повече от страничен проект на Jakke Viitala – доста неизвестен бивш китарист на финландската пауър дружина Ad Lunam, който обаче успешно привлича на своя страна гърлените издевателства на Mikko Hakkinen от Twilight Ophera и оперния глас на Helena Haaparanta, бившата фронтдама на Tacere. Всъщност кого ли се опитвам да заблудя, след като дори появилият се преди по-малко от половин година демо запис на тримата северняци, обединени под името Crimfall, ме накара да въртя песните им до самозабрава? Сега като се замисля, далеч не говорим за “обикновен страничен проект”, а за нещо много, много над това.

Името на дебютната тава на бандата е “As The Path Unfolds…”, а концепцията се подразбира дори само от един поглед към обложката, дело на самия Kris Verwimp (Moonsorrow, SuidAkrA, Thyrfing) – самотният воин, оцелял след масово викингско клане, тепърва поема по своя път, обсипан с гниещите трупове на собствените му паднали в битка събратя и поглъщан от вълните разяждаща плътта огнена маса. За това иде реч и в самия албум, който звучи повече като мащабен саундтрак на филмова продукция с величествени батални сцени, отколкото като нещо друго. В музикално отношение е трудно да се даде каквато и да е характеристика на стила, избран от Crimfall, но в по-общ аспект бандата ни предлага смесица от симфоничност с постоянни фолк елементи и мелодични пауър забежки, че и дори чисто вокален микс между гъвкави сопрано линии с безкомпромисен блек метъл. Лудницата става пълна с намесата на гостуващите сесийни музиканти, обогатяващи музиката на Jakke и компания с цигулки, чело и акордеон.

Епичната мрачна интродукция “Neothera Awakening” се смесва експедитивно със звуците от изковавани мечове на фона на разрастващи се огньове, докато Mikko и Helena постоянно разменят дуетните си роли над симфоничната инструментална основа и ни запращат директно в сърцето на самия унищожителен хаос. Тук са и трите парчета от демото с променен аранжимент, преобразувани така, че да допълнят останалите по възможно най-правилен начин. Екстремните редувания на фолклорни мелодии и напеви със стремглави китарни рифове в даден момент престават да изненадват слуха и изграждат идентичността на албума, правейки го приятно разнообразен и различен. Не са пропуснати и тържествените оркестраци, най-вече изявени в “Non Serviam”, както и познатата ни балада, преименувана под името “Aubade”. Ритъм секцията постепенно напипва и ускорява бойния пулс на песните, докато Crimfall ни прекарват през арабските мотиви на “Sun Orphaned” и акустичността на “Novembre”– две от общо трите инструментални изпълнения, които рамкират композициите съответно в началото, средата и самия финал на албума, удряйки последния кървав печат.

Накратко, Crimfall следват традицията на сънародниците си и влизат директно в редиците на безбройните успешни банди, произлезли от страната на хилядите езера. Само дето някак въобще не ми се вярва, че ще се превърнат в едни от многото незнайни ентусиасти, не и след толкова впечатляващ летящ старт като “As The Path Unfolds…” - затова и се надявам искрено да продължат по собствения си път с все същия хъс и абсолютен професионализъм, а ако това наистина се случи, резултатът ще е най-малкото грандиозен.