Докато 2010 разкри своите приятни изненади някъде между блека и слъджа, за дет метъла отминаващата година не бе особено плодовита. Сред изключенията, които направиха Immolation, ковейки риф след злостен риф, носещите се на божествени ветрове Hail Of Bullets, Vasaeleth със своето състезание по надповръщане между най–гнуслярските мотиви в жанра или дуото Interment-Bastard Priest, чиято неукротима олдскуул ярост отвя десетки скалпове, се нареждат и некрофилите Encoffination. За дебютен студиен албум, при това в позицията на поредния, повлиян от трасиралия пътя на всяка нарамила козел банда “Onwards To Golgotha”, това можеше да е просто “един от многото” ежедневно бълвани невзрачни записи, но когато злокобното интро от църковни напеви и ритуално барабанене превежда към камбанен звън и първия безумен риф, “Ritual Ascension Beyond Flesh” започва да се доказва като нещо наистина специално. Бандата използва сравнително оригинален метод на композиране, където скелето на парчетата е поставено от ударните (а те звучат като маршово тропане на шибани орки, родени в някой от сънищата на Толкин) и впоследствие са насложени китарите. А те смърдят на разлагащ се труп; като човек, който работи в погребално ателие, Ghoat знае как да създаде нещо повече от траурна атмосфера и Encoffination се превръщат в идеалния съпровод към някоя ексхумация.

“Ritual Ascension Beyond Flesh” намира своите корени в Impetuous Ritual и ранните Incantation – музиката е бавна, монотонна, тежка и демонична. За мелодия трудно може да се говори, но в същия момент ръждивите рифове се запомнят от първо слушане. Продуцирането е не по–малко ужасяващо от атмосферата, а тя наистина оставя траен отпечатък в човешката психика. Малко са способни да понесат подобна перверзия; за разлика от почти всичко в съвременния дет, Encoffination залагат на примитивно свирене, заглушен сякаш от капака на ковчег звук и грухтене, от което не се разбира и една дума (ако въобще има думи). Тази група не е способна да излезе от дълбоките подземия, но с албуми като този бързо ще претърпи метаморфозата от нещо съвсем неизвестно до абсолютен култ. Просто защото “Ritual Ascension Beyond Flesh” е груб, безпощаден, анти и до известна степен всичко, което би накарало Лукавия да се гордее.