Бъдещето е непредвидимо дори за неограничената човешка мисъл. 2017-а година настъпи като всяка друга, но най-вероятно ще остане в историята като забележителна, необичайна и неочаквана, поне що се отнася до музиката. Разбира се, все още сме в началото и не сме видели какво предстои, но предвид вече случилото се, трудно е да си представим как ще се развият нещата. Очевидно наблюдаваме странни феномени още от миналата година и то във всяка сфера на живота: политическа, икономическа, социална. Като част от социалните отношения, тук ще обърнем внимание на изкуството, в частност музиката. Придържаме се към специалността си.
Както изглежда, 2017-а може да бъде годината на промените. Поне засега можем да я категоризираме по този начин. Това е годината, в която метъл елитистите обърнаха внимание на една супер успешна канадска група, чието име в тези среди не бива да се назовава. На нас ни допада идеята да сме по-провокативни, затова да, иде реч за Nickelback. Годината, в която Suicide Silence и Nickelback си размениха местата, тази идея оглавява най-новият музикален бум в медиите и социалните мрежи. Причината е последният сингъл на канадците “Feed The Machine” – едноименната песен към предстоящия им албум. Мнозина от така наречените елитисти, или последователи на хейт модата, са учудени да разберат, че “тези можели да свирят” и че “барабанистът им се оказа доста талантлив”. Предполагам всички знаят, че да слушаш Nickelback е богохулство, затова пък малцина са тези, които познават работата на феноменалния Daniel Adair по редица джаз, фюжън, и прогресив проекти.
Да харесваш Nickelback днес е нещо като guilty pleasure, и то не защото групата не струва, а просто защото е готино да я мразиш, нищо че “How You Remind Me” е сред най-пусканите парчета по рок и караоке баровете. Не е съвсем ясно кога и как хейт модата се зароди. Най-вероятно това се случи през 2005-а, когато излезе “All the Right Reasons”, и в частност песните “Photograph” и “Rockstar”. Сякаш тогава стана модерно хората да мразят Nickelback, но пък това е и до известна степен обяснимо – все пак познанията на болшинството слушатели за тази група се изчерпват именно с горепосочените примери и “How You Remind Me”.
Масовите реакции по отношение на “Feed The Machine” доказват музикалното невежество за творчеството на групата. Nickelback всъщност винаги са правели тежка музика (говорим за хард рок, не за дет метъл). Ако се върнем в периода 1996-2000 (най-тъмната ера), ще попаднем на два сурови гръндж албума, “Curb” и “The State”, които, ако искаш вярвай, звучат като естествено продължение на Nirvana. От 2000-та до 2005-а г. излизат “Silver Side Up”, “The Long Road” и “All The Right Reasons” които са типични, но доста добри хард рок издания. По дяволите, в “All The Right Reasons” има песен, създадена от рифове на Dimebag! Какво повече можеш да искаш? С последните три албума започнаха отклоненията към попа, но дори и там има качествени попадения: “Burn It to the Ground”, “Next Go Round”, “This Means War” и др.
Новото при “Feed The Machine” е по-груув звученето и вкараните на места брейкдауни. Всичко останало е типичен Nickelback, който масите най-редовно пропускат да чуят. И определено това не е най-добрата песен на канадците. Вариант е обаче албумът да е същият като предишните два – три добри песни, осем лоши. Времето ще покаже. Все пак позитивните отзиви са добре дошли, схизмата започва да се пропуква. Сега като че ли модата започва да се изменя от това да мразиш Nickelback в това да се чудиш защо всички мразят Nickelback – нещо от сорта на “I liked Nickelback before it was cool”. Както и да е, това не пречи на групата да е с най-много продажби в съвременната рок музика.
Нов Wintersun, нов System Of A Down, нов Mastodon, слушаем Nickelback… сега остава и Tool да се задействат, за да бъде картината пълна.
