Две са бандите, които изскачат в съзнанието ми и които наистина успяват да впечатлят със своите изпълнения, що се отнася до дет метъл от старата школа. Освен това творбите им са оригинални, с добре пресъздадени идеи, дълбоко внушение и не на последно място: страхотна атмосфера – нещо, което убягва на повечето детаджии напоследък. Hail Of Bullets удариха изключително силно тази година с втория си запис - “On Divine Winds” и доказаха, че старата школа все още съществува – албумът носи мощен заряд, представя вълнуваща концепция и е способен да разкости всеки, дръзнал да се докосне до него. Малко по на север шведският супер-проект, наречен Demiurg, издаде може би най-силната творба в своята скромна дискография, състояща се от вече три издания; музиката е все още тежка и мрачна, но има далеч по-запомнящи се и дълбоки моменти.

Квартетът, чиито редици запълват хора от ранга на Dan Swano, Rogga Johansson и Ed Warby, впечатлява не само с внушение и атмосфера, но и със свирня, добре реализирани идеи, някои нестандартни хрумвания и онова чувство, което носи един “The Spectral Sorrows” на Edge Of Sanity, например – умерен баланс между агресия и мелодия, хомогенност между песните, неподправено звучене, запомнящи се композиции…

“Slakthus Gamleby”, което в превод от шведски значи “Кланица Гамлеби” (а Гамлеби, съответно, е град в Швеция) е произведение на изкуството, което с един творчески замах извлича есенцията на култовата шведска дет метъл сцена през нейния апогей в началото на 90-те – рециклиране на звука, най-общо казано, но с типичния за Demiurg почерк. Целият албум е базиран на мрачни истории, вдъхновени от творчеството на Хауърд Лъвкрафт, а малките елементи като акустични китари, клавирни ефекти и женски вокали придават изключително завършен и въздействащ вид на песните.

Ключовият момент в записа обаче е хомогенната смеска – парчетата преливат едно в друго без да осъществяват паузи помежду си и това внася точното внушение на музиката, като има за цел да я направи по-целенасочена и устремена. Буквално – “Slakthus Gamleby” може да се слуша с невероятна лекота не поради причината, че музиката е лесна за възприемане, а защото е написана много умело (не толкова сложна, но богата на изразни средства и идеи и същевременно смазваща и ефективна в своята семплост) от хора, които са в този занаят от дълги години. Може би това оказва най-силен ефект – опитът, който четиримата са споделяли през годините в банди, по известните сред които са Gorefest, Edge Of Sanity, та дори Bloodbath. Ето защо “Slakthus Gamleby” звучи така неподправен - като една кланица - пленяващ и запомнящ се. Прогресиите, от друга страна, го правят предизвикателен и изтънчен, като създават едно характерно за бандата звучене и именно затова подобен атмосферичен дет не се среща често; нещо като черната овца на стадото или скъпоценен камък насред купчина кравешки фекалии.