Въпреки че имаше своите моменти, едноименният албум от 2006 намери представянето на Sodom под средното ниво, сякаш триото е избързало с изданието или просто вече е започнало да се амортизира. Кошмарно като звук и далеч от блестящо, що се касае до композиторски хрумвания, дебютното мини и до днес остава най–влиятелният запис на групата, която винаги е съзнавала неговото значение, но последвалото никому ненужно презаписване на култовата прото-блек какофония “In The Sign Of Evil”, осквернило класическите пет безбожни дандании, бе нов повод за преразглеждане на тревожното второ заключение – креативен застой. Но след това, незнайно как, содомистите са събрали сили за нов удар. А когато те удрят, го правят тежко...

В сцена, родила технични траш банди като Deathrow или Destruction, Sodom винаги са били по–директни в своя изказ (защото да бъдат наречени консервативни би означавало да се пренебрегнат твърде пънкарливите закачки от 90–те). “In War And Pieces” не само обновява тягата по подобен на военните машини “Code Red” и “M-16” начин, а демонстрира усложняване в композирането и прецизност в изпълнението в минимален, ала достатъчно осезаем план. С издържана в съвременните тенденции продукция, албумът добива дори още по–свеж и достъпен (в добрия смисъл) вид, подсказвайки за една гъвкавост, която за щастие не упражнява негативно влияние върху тежестта или олдскуул подхода. Среднотемповият едноименен химн и “Hellfire”, най–откачената милитаристка резачка от години, са добри примери за това, а чудесните китарни хармонии, които изникват сякаш от никъде и чувствителното сродяване с шведския мелодет, са силно увлекателни. Bernd Kost постига своеобразен връх в кариерата си, като силата на миниращата му работа по грифа е дала резултат в разнообразни шестструнни разработки; дори няколкото Maiden–ски мотива са адекватни и освежават бруталните композиции. Брилянтното акустично встъпление и драматичният риф на “God Bless You”, напрегнатото финално соло, изстреляно от “Soul Contraband” и затварящата далечна, извратена Megadeth братовчедка “Styptic Parasite” са някои от ключовите моменти в тава, ловко избягваща пълнеж, монотонност и нагарчащи клишета.

Винаги е приятно, когато стара банда дава достоен отговор на превзелите съвременната траш сцена яростни младежи като Evile и Lich King. Сравнен с “Persecution Mania”, “Tapping The Vein” и “Agent Orange”, “In War And Pieces” е далеч от перфектен, но с него Sodom отново звучат динамично и завършено като онази гигантска, перфектно смазана военна машина, която трябва да бъдат.