През последните десет години Италия се превърна в изключително плодородна на качествени групи страна. Една от постоянно развиващите се банди от споменатата държава, Elvenking, издаде седмата си творба, озаглавена “Red Silent Tides”, в средата на септември. Тъй като групата ми е доста любима, реших да дам повече шансове на разочаровалия ме на пръв поглед албум… уви, нещата така и не се получиха дори с двуцифрено число слушания.
Проблемите не са малко и са доста сериозни. На първо място, липсва приказната и красива атмосфера, която беше един твърде завладяващ фактор в предишните издания на бандата. Усещането тук е за нещо доста по-мажорно, но и претупано, а моментите, в които Damnagoras се опитва да звучи драматично, са изкуствено пресилени. Фолк елементът в музиката им, който ги отличаваше от масата пауър метъл групи, е изчезнал почти напълно. Красивата цигулка не се използва толкова често и не оформя красиви мелодии, а служи по-скоро за фон в повечето композиции. Разнообразие също липсва – повечето песни са удавени в безлично средно темпо, което в един момент започва да става досадно. “Your Heroes Are Dead” се опитва да вдъхне малко живот с една по-скоростна основа и успява, но припевът звучи изключително не на място. Споменатият вече вокалист не се представя трагично, но в никакъв случай не можем да говорим за едно от най-силните му изпълнения. Харш вокалите, които придаваха изключителна свежест на “The Scythe”, също липсват.
За да не бъда крайно суров обаче, трябва да отбележа, че всъщност дадени моменти от “Dawnmelting”, “The Last Hour”, “The Cabal” и “Your Heroes Are Dead” имат невероятен потенциал, но за съжаление той въобще не е развит по подобаващ начин. “Silence de Mort”, “Possesion” и “What's Left of Me” от своя страна са много хубави песни, разглеждани извън контекста на албума. Това може би донякъде отсрамва записа и го спасява от пълен провал.
Е, остава ни да се надяваме, че “Red Silent Tides” ще се окаже просто крачка встрани от крайната цел на Elvenking или просто един експеримент, който след години ще бъде почти забравен. И въпреки че не е най-голямото разочарование, което ми е поднасяла любима група, творбата е най-слабата в досегашната дискография на италианците.
