Идващи от родината на Ганди, “Малката булка” и епоса “Къде са кайсиите?”, главните герои в тази ориенталска сага са Demonic Resurrection от Мумбай. Групата е една от големите – ако не и най-голямата – гордости на метъл сцената в Индия и от близо две десетилетия почти непрестанно създава музика, отдалечавайки се бързо от ъндърграунда в световен мащаб. След като минават през симфонични, атмосферични и готически влияния, женски вокали и множество смени на състава, днес те вече утъпкват съвсем нова стилова пътека. Но, разбира се, не спират да добавят към всяко творение и щипка от запазената си марка екзотика.
Присъщо за повечето банди от същата част от света, “Dashavatar” е силно религиозно – и по-точно, ведически – насочен. Името на албума, както и заглавията на песните, са свързани с бога-пазител на Вселената Вишну от индуистката митология и десетте му въплъщения, като всяка композиция разказва за по едно от тях. Още след мистичното интро и зашеметяващото соло на откриващата “Matsya - the Fish”, или с други думи “Рибата”, “Der Fisch”, “Le poisson”... или “魚”, се чува, че Demonic Resurrection звучат по-уверено, но и по-различно от всякога. Няма и следа от готическите нотки от първите им творби, но традиционните индийски вдъхновения присъстват отново, този път смесени с тежки мелодични рифове, които не са звучали толкова екстремно абсолютно никога досега. “Kurma - the Tortoise” продължава да затвърждава хубавите нови впечатления и успява да изненада приятно в края си, когато се появяват и женските гост-вокали, вписващи се идеално на фона на общата картина. Но когато и втората песен завършва с поредно спиращо дъха соло, вече възникват съмненията, че някой от бандата тайно е ходил на уроци при Jeff Loomis и Ihsahn, или е принесъл някоя маруля в жертва в името на “Костенурката” – кой знае... но във всеки случай резултатите са повече от впечатляващи. Парчето “Varaha - the Boar” на свой ред вдъхва живот на атмосферата, разкривайки още и още нечувани до момента неща като свежите пауър метъл вметки, които се забелязват и в последвалата “Vamana - the Dwarf”. Следващите две парчета са едни от най-екстремните в записа, като в тях се усеща дори Behemoth-ски привкус. В седмата, “Rama - the Prince”, вокалите също стават по-разнообразни, а рифовете все по-забързани. За момент в “Krishna - the Cowherd” цялото настроение рязко се развеселява и добива дори лек фолк-метълски нюанс. Личи си, че музикантите са се научили как да не пресоляват манджата от стилови подправки. И отново всичко се променя също толкова внезапно в “Buddha - the Teacher” и финалната десета сюжетна линия от приказката за Вишну “Kalki - the Destroyer of Filth”, където най-силно е чувството за величие и древна мистика.
Едва ли има две мнения по въпроса, че “Dashavatar” е най-отличаващият се и детайлно изпипан запис на индийците, който има огромния потенциал да ги отведе далеч по пътя на кариерата им. Сложността на песните този път почти съвършено се балансира с изчистената техника на свирене и безбройните жанрови разклонения, създавайки перфектната албумна консистенция. И след всички промени през годините, Demonic Resurrection като че ли най-сетне откриват себе си и музикалния си вътрешен мир.
