През историята на музиката често са се появявали изпълнители, които са си скъсвали задните части от работа и са издали истински качествени творби, но така и не са били подобаващо оценени от слушателите или медиите. В най-добрия случай някои от тях придобиват култов статут за една по-затворена група от меломани. Канадците Aeternam вероятно ще бъдат една от тях, тъй като вече трети пореден албум не успяват да популяризират достатъчно името си и да пробият – изненадващ факт, при положение че дебютът им “Disciples of the Unseen” беше издаден от голям лейбъл като Metal Blade Records. Уви, седем години по-късно оригиналната банда издава третия си и настоящ албум “Ruins of Empires” напълно независимо. За въпросния период Aeternam успяха да приспособят един модерен тренд – западни мелодет групи да инкорпорират източни и ориенталски звуци в музиката си (като Whispered и Wintersun, например) – и да го пречупят през своето собствено чувство за динамика и хармония. Интересното е, че при тях въпросните окраски звучат изключително автентично и не са използвани за постигане на някаква ненужна или прекалена помпозност, а по-скоро са органична и естествена част от музиката.

“Ruins of Empires” е един добре балансиран албум, в който страхотните оркестрации се допълват перфектно със здравите рифове и ритъм секцията. Продукцията е безупречна и може да се сравнява с тези на далеч по-популярни и високобюджетни банди, работещи за великански звукоиздателски машини като Nuclear Blast. Страхотен е и балансът между различните типове вокали в тавата – от екстремните дет ревове до мелодични отстъпления, присъщи на банди като Orphaned Land, та чак до величествени хорове. Най-въздействащото парче в албума определено е “Sun Shield”, в което меланхолична мелодия бива контрастирана от скоростен ритъм, преди да премине в средата към неочакван прогресив мотив – резултатът е повече от страхотен. Наградата за най-лирично и въздействащо парче пък може да бъде поделена между “The Keeper of Shangri-La” и “Nightfall on Numidia” – двете най-интроспективни и леки композиции в албума, които използват най-силно фолклорните елементи и са записани с изцяло мелодични вокали.

И така, “Ruins of Empires” е един невероятен албум, но все пак е трудно да предскажем бъдещето на една група, която толкова трудно среща признанието, с което други банди ги заливат за тройно по-малък труд. Все пак можем да пожелаем на Aeternam да не се отказват и да продължават да се борят със зъби и нокти и да издават изкуството си, защото то е наистина оригинално и ценно и рано или късно ще бъде оценено.