Три години след издаването на необичайния за групата “Gothic Kabbalah”, Therion се завръщат с дванадесетия си албум – “Sitra Ahra”. Типично за тях, записът отнема време, за да попие и предлага голямо количество изненади, както и нови, неизползвани досега елементи и идеи. Епосът се явява и последната част на концептуалната тетралогия, започната с “Deggial” и продължила със “Sirius B” и “Lemuria”. Съставът на бандата, както може да се очаква, е обновен за пореден път, като Mats Leven е заменен от Thomas Vikstrom (Candlemass), а инструменталистите са подновени напълно – нещо, което не се беше случвало от години. Новият китарист - Christian Vidal, допринася с интересния си маниер на свирене, басист е Nalle "Grizzly" Pahlsson, а зад барабаните е Johan Koleberg, който за разлика от прогресарския стил на Petter Karlsson внася едно по-праволинейно и дори класическо хеви метъл звучене. Thomas в никакъв случай не успява да замести напълно изключително плътния и артистичен глас на Mats Leven, но и така се вписва в атмосферата на албума. Snowy Shaw както винаги използва особени театрални начини на пеене, рискувайки да бъде оплют от част от феновете. Текстовете по традиция са написани от Thomas Karlsson.

Влиянията от класическия хеви метъл и хард рок не са никак малко, като започнем от олдскуул китарите в заглавното парче, преминем през забавните препратки към “Run To The Hills” на Maiden в “Kings Of Edom”, “2012”, застанала на границата на пауър метъла с вокали, които перфектно биха се вързали с гласа на Mats Leven и стигнем до финалната композиция – “After The Inquisition”, силно вдъхновена от Pink Floyd и обогатена от включването на детски хор. Какво друго ново можем да чуем в албума? Една доста по-помпозна и почти карнавална атмосфера, която кулминира най-вече в игривата “Hellequin”. “Din” пък от своя страна ни отвежда в началото на кариерата на групата с едно по-екстремно звучене, извайващо от иначе изключително кратката песен същински диамант. Но най-големите ми любимци в албума са “Kings Of Edom” с разчупената си структура и невероятните класически хорове, “Land Of Canaan” с нестандартните идеи и използването на по-странни за групата инструменти като акордеон и хармоника, и “Kali Yuga Part 3” с неповторимата си мелодия.

“Sitra Ahra” ще бъде наречен шедьовър от едни и заклеймен като пълен провал от други, но едно нещо не може да се отрече – Therion изобщо не си поплюват, а продължават право напред с експериментирането и все още успяват да се задържат на лидерското си място в стила, създаден в голяма степен от самите тях.