Второто издание на англичаните Annotations Of An Autopsy е сериозен скок в средите, обитавани от банди като Trigger The Bloodshed и Success Will Write Apocalypse Across The Sky, a и в цялата тази противоречива деткор сцена, която силно нашумя през последните няколко години, но притежава свои оригинални идеи и добри качества, които силно го разграничават от останалите.
“II: The Reign Of Darkness” е силен албум не само поради факта, че е много тежък и същевременно написан с мисъл (а притежава и невероятно злокобна атмосфера), но и по редица обективни причини. Нека започнем с пустия деткор. Какво за него? Ами, бандата се е абстрахирала от това да трепе брейкдауни във всяко парче – те са поставени на добре преценени стратегически места, без да развалят удоволствието от песента, а да инжектират допълнително агресия със своята стегната насеченост. Вокалите от друга страна са по-дълбоки, а ниските дранета са сведени до минимум. При китарите е почти същото - настройката им в по-ниските регистри е за сметка на тези във високите тонове, най-често във вените на Morbid Angel и американската слъдж сцена. Най-приятно се оказва това, че всякаква форма на композиционни повторения в албума почти не се среща, което е похвално не само за толкова млади музиканти, а и за по-възрастни и опитни такива, независимо от стиловата принадлежност.
Въпреки че имаме “преплитанe” на двете школи, албумът носи модерна продукция. Звукът е много пипнат и придава едно стерилно усещане, като резултатът е доста ефектно втежняване. Композиционното израстване на петимата се изразява не само в дължината на песните, но и в целенасочеността и оригиналността на самото изпълнение. Често ще се натъкнете на над петминутни парчета, които приковават вниманието със своите извънстереотипни похвати. Чувството, което обаче оставя “The Reign Of Darkness”, е много приятно, не само заради самата музика като обект на вдъхновение, но и като цялостно усещане за маниакална педантичност към дребния детайл. А композициите биват разнообразявани с елементи от всякакво естество, дали със смяна в скоростта, дали с бавни тежки рифове или пък синтетични, разкашкващи мозъка ефекти.
Не се опитвам да наложа мнение или да накарам когото и да било да отдаде заслуженото на този албум, нито пък съм тук, за да ви убеждавам, че това е нещо, което не трябва да пренебрегнете. Знам обаче, че хората, които не са музикално предубедени и искат нещо зверски тежко, на което да се сцепят, могат да си пуснат “II: The Reign Of Darkness”. А истината е, че Annotations израстнаха както в инструментално, така и в композиционно отношение; абстрахираха се от клиширания брейкдаун и разнообразиха музиката с разнообразни елементи, което несъмнено е само в тяхна полза.
