As I Lay Dying са една от тези банди, които никак, ама никак не би трябвало да са ми слабост. Мейнстрийм метълкор, на места – доста повтарящ се. Като добавим към картинката и текстове, изпълнени с вероизповеданието на членовете на групата – християнство и моята не особено присъстваща религиозност, все още се чудя как точно успяха да станат една от най-ценните ми и лични групи.
“The Powerless Rise” идва след една тригодишна почивка на групата – през 2007 американците издадоха може би най-успешния си и харесван от феновете албум - “An Ocean Between Us”. Явно времето е било предостатъчно за Tim Lambesis и ко, защото този запис директно забива пирона на връх в досегашната им дискография.
Всъщност е малко странно да се говори за “връх” при петорката – все пак As I Lay Dying никога, ама никога не са блестели с особена разчупеност и иновативност – по-голямата част от творчеството им е на принципа “още... от същото”, но явно момчетата са попораснали. “The Powerless Rise” все още е типичния за тях метълкор, но доста по-метализиран, ако мога така да се изразя. В албума се срещат сола, рифове и като цяло – много, много добри мелодии, които не са особено застъпени в по-голямата част от предишното им творчество. В този смисъл тазгодишното им издание е знак, че момчетата са еволюирали музикално и идейно (за второто свидетелстват лириките, които лично за мен са с класи над предишните).
“The Powerless Rise” е изпълнен с мелодии, които просто не могат да ти излязат от главата. Общо взето за мен това е най-хитовото издание, което групата е представяла досега – песни като “Anodyne Sea”, безапелационния център на албума – “Parallels”, и “Vacancy” са микс от мелодика, агресия и много, много модерен метълкор – такъв, какъвто трябва да се прави и като продукция, и като съдържание. В същото време в албума присъстват и по-“бичкийско” ориентирани парчета като “Condemned” и “Without Conclusion”, “The Plague”, които да предложат друг полюс на настроенията.
Като заговорих за настроения, чисто емоционално погледнато, “The Powerless Rise” е ужасно богат на тях – както и на вдъхновения, стига човек да търси където трябва. Религиозните виждания на групата са пречупени през една много приятна призма, която да НЕ натрапва това на слушателя и да му позволи да види това, което той самият иска, лишено от всякакви ярко изразени догми. Между лъхащото на меланхолия и самота “Anodyne Sea” (то с такова име...) и енергизиращото, оптимистично “Parallels”, през изпълнената с желание и трагизъм “Anger and Apathy”, за да се стигне до “Vacancy”, което слага край на всичко, за да се основе ново начало. Обложката, направена от вокалиста на небезизвестните Converge, както и самото наименование на албума, също допринасят за едно много, много специфично настроение.
“The Powerless Rise” ми е личен фаворит в досегашното развитие на музикалната година, макар че Blind Guardian с новото си издание го преследват активно в последно време. As I Lay Dying се развиват и постепенно разширяват хоризонтите си, макар все още леко позатворени в своята ниша. Ако надградят сегашното си издание със следващо, още по-развило се идейно и музикално, Вселената може просто да експлодира. Е, окей, поизхвърлих се малко, но все пак – американската петорка знае какво и как да го прави. Оттам нататък – нека всеки търси своите “parallels” в музикалния свят, който те предлагат.
