Dead by April. Любов или омраза. И двете – разбираеми. Но нека сме честни... май любовта е повече. Много е трудно да запазиш ненавист към група, която така инатливо издава дискове, пълни с хитове; която е пионер в изграждането на стил; която е схванала хитмейкинга на степен химичен състав. И е още по-трудно да не се развълнуваш, когато тази група се завърне след голяма пауза.
“Worlds Collide” е заглавието на завръщането към сцената. В състава има разлика, която е и прилика, защото се е случвала и преди. Но нека оставим кадровите размествания, защото самите музиканти сервират претупан траклист, изграден от изхвърлени или изоставени в миналото идеи. Не е трудно да се забележи вътрешният тематичен конфликт на този труд: в единия момент имаме храбро сърце на войн, после ставаме чупливи като порцелан... и така до края. А това, че откриващата ти песен да се казва “Crying Over You”, е малоумна идея, която няма да коментираме. Или вече аудиторията е 12-14? До момента Dead by April успешно са преценявали точното количество лигня, което могат да добавят, преди да преминат рязката граница на досадата. Е, тук я прекрачват неколкократно. Оттам се забелязва и един мързелив подход към подбора на синтезатори и ефекти, ползвани в записа. Къде отиде многогодишният опит, който беше довел до оригинални идеи, или поне оригинални имплементации в последното издание? Същото може да се каже и за китарните сегменти, които и преди са звучали джентарски, но сега са основно такива. И разликата не е толкова в изпълнението, колкото в обработката, която е тотално грешна за такъв бленд. Може би е звучала добре на отделните тракове, но като микс? Абсурдно неподходяща, конкретно в китарите и крещящите вокали, които звучат ненужно дрезгави, което в добавка с и без това монотонния им характер не помага никак. Самите композиции тук страдат от основни проблеми – сякаш целият албум е написан в един BPM, защото вариация относно скорост се чува, но не се усеща изобщо. Оттам композициите са елементарни и сходни до степен на безразличие. Има някои парчета, както и моменти в останалите, които са изключения, но това не помага никак. А най-значителната коренна загуба е липсата на отличителен хит. Такъв просто няма. Има присъствие на правилната конструкция и идея, но сякаш никакъв искрен опит за създаването на истински хит. Което довежда и до мисълта, че това са възродени версии на изхвърлени в миналото тракове – звучат като групата в по-стар етап, с по-малко опит, с по-малко идеи. С по-малко стойност.
Всички знаят хитовете на Dead by April. Но истината е, че това не се случва за първи път – и преди са издавали творби с по-слабо съдържание. Просто все са били паразитни и следователно слушани, а попаденията са излизали от рамката на жанра до такава степен, че са били запомнени. Но това, което се съдържа в “Worlds Collide”, е нова степен на баналност, която групата досега сякаш не е достигала в този мащаб. Албумът е ставащ. Но това ли искаме от Dead by April? Не.
