Главни заподозрени за създаването на “Into The Grave” и “You’ll Never See…” – два записа, основополагащи стила дет метъл; албуми, дали мощен тласък на този маниакален наследник на тежката музика, за чиято чест и принос все още се вдигат курбани. Би трябвало вече да сте схванали за кого говоря...

Да, те са Grave и от 1988 г. насам имат свое разбиране за това как трябва да звучи музиката им - изглежда това е основният движещ елемент за трите ментално нарушени персони през всичките тези 22 години. Те не изневеряват на стиловата си принадлежност, нито на имиджа на великани в тази област, който са си създали, нито пък предават феновете си; не предприемат излишни компромиси и правят това, което могат най-добре. Именно затова на 14-ти юни, лятото на 2010 година, се пръкна поредният мръсен, с мирис на мърша запис, охулващ всичко свято и невинно, създаващ визии на смърт и агресия, в лицето на “Burial Ground” – праволинейно и типично за бандата издание, без никакви експерименти и промени в звука... Ясно е, че ще бъдете изтезавани от звуците на яко и безмилостно жулене на дет метъл от старата школа.

Впечатленията, които оставя тавата, са противоречиви, но безспорно най-силната черта на “Burial Ground” е дължината му - композициите се простират между три и седем минути с общо времетраене от 42, но това от друга страна ми попречи да чуя диска повече от три пъти. Предимствата тук са, че в този не особено малък интервал от време триото успява да развие парчетата си напълно, позволявайки на ритъма да бъде изменен няколко пъти за постигане на максимален ефект и внасяне на известно разнообразие. Освен това по този начин разкриват по-голяма територия за музикални стилове във всяка една песен, създавайки повече извратени картини и внушителна атмосфера. “Dismembered Mind” и “Conqueror” са не само среднотемпови дет метъл тресни, от които ще ви потекат лигите, но обогатени и с дуум елементи, които допълнително задълбочават атмосферата. Безмилостни и тежки юмруци с пънкарско отношение обединяват траш и дуум метъл в лицето на най-бързата песен – чистата доза злобария “Sexual Mutilation”. Закриващият надгробен химн и безспорно най-добрата и идейна композиция в албума - “Burial Ground”, гали ухото със зла рифова експанзия, съчетавайки влияния от слъдж и дуум теченията.

Проблемът на “Burial Ground” се корени в това, че не ни представя нищо ново. За феновете на бандата това е поредната класика, за средностатистическия слушател – просто един запис, който ще бъде забравен след няколко дни. Наистина, групата звучи смазващо, свири в изключителен синхрон и с прилична техника (само в допустимите за музикантите стойности), но ако идеите бяха развити с една идея по-добре, имаше повече запомнящи се моменти и времетраенето беше с 10 минути по-късо, то щяхме да имаме една машина за тотален циклаж.