ἁμαρτία – да се провалиш (в превод от гръцки език). Думата е най-често свързвана с гръцките трагедии, но през 2017-а година тя маркира заглавието на десетия албум на дуум метълите от Чикаго Novembers Doom. Не се заблуждавайте, заглавието далеч не отговаря на това, което чуваме в творбата – провалът и разочарованието са непознати чувства за почитателите на групата, която от 22 години насам не си е позволявала да направи нито една грешка в музиката си. Независимо от факта, че наследството им често остава пренебрегвано и подценявано от масовия метъл слушател, то ценителите едва ли някога ще забравят отпечатъка, който творби като “Of Sculptured Ivy and Stone Flowers”, “The Knowing” и “The Pale Haunt Departure” оставиха върху световната дуум/дет среда. На какво се дължи постоянният успех на Novembers Doom и защо те са толкова важни? Не е редно да забравяме, че когато те издадоха дебюта си “Amid Its Hallowed Mirth” (1995), единствено бандите от английската дуум сцена си позволяваха да звучат по този толкова обречен и апокалиптичен начин. Именно това ги прави основоположници на собствената им територия. И докато европейските банди като Paradise Lost, My Dying Bride и Anathema впоследствие взеха решението да експериментират с по-леки стилове (готик рок, ню уейв, индъстриъл и пост рок), американците запазиха формулата на успешния си дебют и единствено започнаха да добавят нови елементи към нея. Дори при най-смелите си отклонения, те звучаха все така верни на същността си и оправдаваха очакванията.

“Hamartia” не страни от дискографията им. Преди да си го пуснем, знаем какво ще чуем. Предвидимостта при Novembers Doom обаче винаги върви ръка за ръка с класата и професионализма и именно затова няма как да останем разочаровани. Откриващото парче “Devil’s Light” ни посреща с уверена и зловеща усмивка, а впоследствие ни размазва с безкомпромисната си ритъм секция, която се е превърнала в нещо традиционно за бандата. Именно тук се появява и още един от факторите, които ги отличават от повечето други дуум метъл състави – вече доказаните американци не се страхуват да раздвижат темпото и да звучат изключително динамично, като същевременно не правят никакви компромиси с мрачната си атмосфера. В музиката им няма място за еднообразие и монотонност. “Ghost” се отличава като едно от най-мелодичните и грабващи парчета в творбата, благодарение на готическите партии на Paul Kuhr, който доказва че гласът му може да преминава през всякакви метаморфози. Задължителната кулминация в “Hamartia” обаче идва със закриващата “Borderline”, която успява да звучи мрачно, епично и поетично, като в нея се включват Dan Swano (който е отговорен и за микса и мастеринга на записа) и Bernt Fjellstad от Susperia.

“Hamartia” едва ли ще изненада някого. При Novembers Doom това обаче е еквивалентно на “едва ли ще разочарова някого”. Всички отличителни краски, с които сме свикнали да свързваме американските дуум легенди, са налице в този безупречен опус на съвременното метъл изкуство, който съвсем гордо ще се нареди до всички останали образци за качество в досегашната им дискография.