Синовете на огъня Watain се завърнаха, за да покажат как звучи грандиозното сриване на една цивилизация, деформирана, смачкана, буквално изравнена със земята от хилядите, гърчещи се в отвратителен танц пипала на безумна твар, родена нейде в недрата на неизвестно дълбока бездна; оставяща след себе си реки от кръв и назъбени руини – едничкото доказателство, че на това място някога са растели градове и е цъфтял живот. Поведено от неумолимия E., триото отваря порта, водеща към място, където няма мир, светлина или надежда, а смърт, но дори тя не е най–ужасната участ, която може да сполети човешките същества там, докато във всеки ъгъл, прикрити от мрака, дебнат очи, блестящи с онова специфично пламъче, издаващо глада, намерението на техните притежатели да изсмучат всяка капка енергия от тялото на своята жертва.
С освобождаването на кошмара “Sworn To The Dark”, шведите положиха последните щрихи, дооформили огненочервеното платно на техния разпознаваем стил и направиха истинска еволюция в блек метъла - поджанр, чиито граници биват разширявани от групи като Enslaved, Cobalt, Drudkh и френската Света Троица: Blut Aus Nord, Alcest и Deathspell Omega. От 2007 Watain спадат към тази категория творци, а сега, с новия си гениален проблясък, величествения “Lawless Darkness”, са готови да развеят отново знамето на Луцифер, оглавявайки съвсем сами легионите на черната светлина. Може би звучи прекалено невероятно, за да е истина, но това е най–доброто блек издание от години; албум – чудовище; истински черен епос; музика, по–силна и от природна стихия; изкуство, заредено с нечовешка творческа енергия, щедро бликаща от глъбините на три натровени с негативни емоции души. Erick Danielsson е продал своята на Сатанаил - няма как иначе да е изстискал толкова много от себе си, за да го вложи в новото си произведение, което действително създава усещане за вселенска болка и абсолютна безпомощност у слушателя. “Lawless Darkness” обезсмъртява старите ценности в стила, обръща поглед по–назад в неговата история от предшественика си, но и паралелно с това не му отстъпва нито по оригиналност, нито по могъщество и представлява дръзка заявка, че не всичко вече е било казано. Без да блести с полиран саунд, записът шиба остро, много грубо и необуздано, а имайки предвид и редовата за бандата композиционна многопластовост на шокиращо прокобната музика, е трудно да не останем с впечатлението, че тук се надига нещо колосално по размери.
От апокалиптичната “Death’s Cold Dark”, през химна “Reaping Death”, брилянтната “Wolves Curse”, разтърсващата “Total Funeral” (която изненадващо стартира с минималистичен риф от епохата на ранните Celtic Frost, Bathory, VON), та до епопеята на мрака “Waters Of Ain”, Watain достигат до непозната висота в бруталността на музиката и посланията си. Даже шедьовър на екстремния метъл като “Sworn To The Dark” отстъпва на новото изчадие в това отношение. Само едно завъртане на бясната “Four Thrones” е достатъчно, за да се убедите сами! Окултните търсения на E., неговото верую, което накратко би могло да се опише като “нихилистична утопия” и богатото му въображение са дали отражение в текстове, които меко казано влизат в разрез с всякакви канони и морални постулати. Що се касае до самата музика, тя е напоена с гъст мрак, наситена с безчовечна злоба, обвита в пламъци и омазана с кръв. Бичува с променливо темпо, във всеки един момент изненадва с неочаквани решения, променя настроенията на слушателя и напълно го превзема. Без да се отразява на атмосферичността, динамиката е главозамайваща. Мизантропичните шведи са взели сериозни мерки специално за мащабното звучене на тавата като специфичното настройване на барабаните, с цел всеки удар да отеква силно, създавайки по–голям обем на звука. Като изпълнители и композитори те демонстрират ненадминато майсторство, особено P., с чиято китарна работа бих съревновавал единствено уменията на Euronymous (Мир на праха му!) и Ihsahn. Защото в “Lawless Darkness” всеки риф спира дъха, заковава се в съзнанието и го поробва, а виртуозните, сложно наслоени сола рисуват картини на горчива печал, мъчителна смърт, вампирски пиршества, мистични древни води... триумф на злото!
Няма адекватно обяснение за това как Watain са успели да достигнат класата на предния си албум, но в крайна сметка едва ли е от значение. По–важното е, че “Lawless Darkness” е черен, призрачен и напълно безкомпромисен шедьовър.
