Всички признаци сочат, че група с подобно име, свиреща нихилистичен дисонантен блек метъл, би трябвало да идва от някоя снежна държава, някъде из Скандинавия. Но не, изненада! Norse всъщност са от Австралия и субтропичните условия там по никакъв начин не им пречат да произвеждат огромни количества студена мизантропия под формата на музика. Мисията на “The Divine Light of a New Sun” е да покаже колко е ценно да видиш топлата светлина на Слънцето. Защото тъмнината на Norse може да те погълне.
“Supreme Vertical Ascent” от самото начало дава обещание за един нетипичен за стила албум – ако изобщо може да се каже, че мрачните австралийци имат определен стил. Всичко започва с неравноделен ритъм, дуум елементи, дисонантни китари и вокали, рязко клонящи към блекънд дет метъла – пълен жанров и атмосферичен хаос. Доста голямо разнообразие има и в “Drowned by Hope”, с която буквално може да се удавиш в надеждите си, че ще спреш да бъдеш тестван ментално и емоционално, чак до края. Няма. Продължава тенденцията всяка следваща песен да е напълно различна от предишната както темпово, така и логически, защото с “Telum Vitae” положението става още по-непредвидимо. Появяват се по-технични и по-тежки рифове, които от време на време се прекъсват от скоростни бластбийтове и гробовни припеви. Разбира се, не изчезва и умопобъркващият дисонанс, който наистина не е за всеки. Дори да оцелееш дотук, заглавното парче може и да не ти понесе. И ако все пак изтерзаните струни, които продължават да агонизират и в “Exitus”, не ти докарат някой маниакален епизод или мозъчно сътресение, значи Norse може да се окажат едно от големите открития на годината. Като възможност за кратка “почивка”, “Synapses Spun As Silk” донякъде балансира нещата и промяната на стила в случая като че ли е за добро. После идва ред на една от най-атоналните песни в албума, а именно “Sandarkan”. Ако още си мислиш, че няма как да стане по-зле, “зле”-то направо ще ти излезе през носа с “Arriving in Peace, Pregnant with War”. Дори няма нужда от коментар – просто я чуй и ще разбереш... или усетиш. Финалната “Cyclic” завършва, сякаш е отрязана по средата, но това е може би най-малко странното от всичко странно, чуто до момента.
Деветте парчета заедно са по-кратки от цял епизод на хорър сериал, но вероятността да не можеш да заспиш след тях е доста по-голяма. А “The Divine Light of a New Sun” е нещо като едноцветните картини-мацаници на модерното изкуство – за някои хора са напълно безсмислени, но за други струват милиони. Norse с пълно право могат да започнат да ги осребряват.
