Ревюта
Група: Anathema      Албум: We're Here Because We're Here      Автор: Brizeida      Май, 2010

 

Анатема. Първата ми асоциация допреди няколко години беше “анатемосваш нещо или някого и го обричаш”. Обричаш го на своята клевета, на своето неверие и го потъпкваш пред собствените му стъпки. Отричаш и отблъскваш.

В днешен ден за мен Анатема далеч не е църковното проклятие. Измеренията на термина просто се стопиха в бляскавата дългогодишна история на едноименната банда, чиято музикалност упорито продължава да не познава граници. Дори още повече - започва да ни усъмнява в съществуването на каквито и да било ограничения. Във всякакви обяснения "защо", "как" и "докъде" сме. Ние сме тук, защото... сме тук. Простичко и силно.

И това е само заглавието.

Най-новият албум на британците не ме изненада със своята красота. Възхити ме с успешно заложените чувствени нотки във всяко едно трептение и звук, във всяка една композиция. За искрените почитатели, Anathema винаги са били емоционални и някак неосъзнато провокативни. И все пак, 2010-та година е различна. Песните преливат една в друга, а опитам ли да ги разгледам отделно, сякаш разплитам безкрайната нишка на свободата, която ги е препълнила. Сетихте се за “Eternity”, нали? Позволявайки си да направя паралел между този вече класически албум и “We’re Here Because We're Here”, емоционално построявам един мост. Мост между зародиша на идеята за безсмъртието (“Eternity”) и свободата, която ние всички познаваме, но единствено извън себе си. Припознаваме я и я търсим някъде в неизвестното, в небитието. И отново забравяме, че сме тук, защото... сме тук. Тук, където въздухът е едва доловим (“Thin Air”), където птиците се събират, за да освободят път на желанията ни (“Summer Night Horizon”), където миражът на неосъществимите мечти не е нещо плашещо (“Dreaming Light”). Където всичко, което е, сме аз и ти - “Everything” is energy, and energy is you. Всяка една следваща песен е пропита, здраво напоена с онзи живителен елемент, който не можем да назовем, но усещаме у себе си в моментите на велика любов, щастие, удовлетворение, вълшебен миг на силно мечтание, благодарение и на музиката на Anathema. Кара ме да изоставя метафорите за розовите очила и просто да допусна всяка една специфика на мелодия и чувство да навлезе в мен на клетъчно ниво и да усетя, че вече летя някъде там под същите звуци.

И ми става все по-ясно. Колкото повече слушам албума, толкова повече ми се изяснява - търсим безброй начини да не бъдем тук. Но нито един да останем където сме. И единствената запазена причина да съществуваме е фактът сам по себе си - че все пак сме тук.

Казано с други думи, за мен през 2010-та Анатема затварят цяла философия от творчеството си - идеята, че не сме толкова преходни, колкото сме научени, че сме. "Life is not the opposite of death. Death is the opposite of birth. Life is eternal."

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2025
Изработка на уеб сайт