Не е лесно да събираш мъртви бебета в кошове за зърно или да помагаш на някого да копае там, където мисли, че е заровена жена му... жива. Не е и лесно да прехвърлиш летвата, която сам си поставил на толкова високо равнище. Мнозина мислеха, че Misery Index нямаше да надминат безгрешния “Traitors”. Изговори се много по тази тема. Misery Index не говорят много. Техният отговор е лаконичен, пределно ясен и безпощаден – “Heirs To Thievery”.
Развивайки лирическите си теми по лявото крило на политиката, икономистите не са направили кой знае какви кардинални промени, за да продължат съществуването си. Записът представлява безмилостен синтез между предходните три такива, обединяващ характерните им черти – хардкор отношението на дебюта, хаотичните грайнд атаки на “Discordia” и изпипания до съвършенство дет метъл от последния им диск. Благодарение на невероятните композиторски качества на квартета, албумът пресъздава идеално чувството за гибел - безмилостно изтребване под мощен заряд от звуци. Като таван в идейно отношение за Misery Index, “Heirs To Thievery” притежава качества, които трудно биха могли да се отрекат.
А те не са малко. Мигновено ще забележите грубата и натегната американска мелодика, позната ни от творчеството на Dying Fetus, която допринася много за праволинейното и брутално звучене на тавата. Най-добър пример за това е “Fed To The Wolves”, комбинираща дет метъл с мощно груувене и интересни китарни мелодични заигравки. Друга такава е разбиващата звуковата бариера “You Lose”, явяваща се най-бързата композиция, която балтиморци са създали до днешна дата - свинщина от най-висока класа, която доказва, че те все още са способни да пишат безумни и безцеремонни песни. Посрещнати сте от лишено от всякаква адекватност шизофренично дране, последвано от бомбените отсеци на Adam Jarvis, който записва най-добрите ударни партии в своята кариера. Застанал зад картечната си установка, той свири с гръмотевични темпове, в повечето случаи нехуманни, набивани с изпепеляващ гняв, предизвикващ ефекта на водородна бомба. Впечатление правят и солата, които не са малко в албума. Сега Sparky и Mark имат доста повече свобода на действие и неведнъж се включват много уместно в песните с бърза и технична солистика, придаваща доза мелодия на целия този заобикалящ хаос, която се явява още един интересен нюанс в композициите.
Мудни и тежки чукове като “The Seventh Cavalry” ни представят събития, важни за американска история, отвеждайки ни право в Източна Дакота, при клането Ранено Коляно. С менящо се настроение и тревожно превиващи се под насоката на монолитни акорди и бавни груувове, такъв тип бавни тресни като “Thrown Into The Sun” в “Traitors” и едноименната от “Discordia” се превръщат в неизменна част от бандата. За ценителите на социално ангажирани лирики, бандата свири “The Carrion Call”. Изграден върху последователни, агресивни рифове и набраздено, ритмично темпо, този трак е идеален за една безупречна вратотрошачка. Останалото в албума е от същото по много, изсвирено с точното отношение и с доволно количество качествена рифовка.
Misery Index намериха най-логичното продължение на “Traitors” и с това на практика постигнаха своята цел. “Heirs To Thievery” занули всичко, което излезе до този момент, а с това неминуемо се превръща в претендент за албум на годината. Едва ли ще има фен на тежката музика, който би отрекъл качествата, с които той изпъква. Чрез него балтиморци се превърщат в най-добрата американска шайка за момента, а единствените хора, които са способни да развалят радостта от успеха им, са изродите от Malevolent Creation.
