Ето ни отново обратно в руслото, което започна в началото с “Ven”, дебютира със “Spirit” през 2006 и продължи своя път до сегашната 2010 година. Говорим за руслото на Eluveitie, които само за четири години успяха да станат една много, много известна група и извън нишата на фолк метъла, където се подвизават. Само в рамките на два албума многобройните швейцарци успяха да изградят свой собствен стил и да се утвърдят като една от най-интересните и самобитни групи в метъл средите след 2000 година. Едновременно с това господин Christian “Chrigel” Glanzmann и ко направиха и крачка встрани с изцяло акустичния “Evocation I – The Arcane Dominion”, която бе приета със смесени чувства от (вече) голямата маса фенове на бандата.

За трета поредна година Eluveitie изкарват албум от своя страна, най-вероятно под натиска на лейбъла си, добре познат на средностатистическия фен на тежката музика. Да, говорим за Nuclear Blast. Мисля, че всеки от нас знае какво е това “творчески потенциал” и колко крехка е всъщност музата на хората на изкуството – не само крехка, но и непостоянна, имаща нужда от време, в което да се прояви. Политиката на Nuclear Blast обаче залага на финансовото звено и резултатът на това противоречие виждаме в “Everything Remains As It Never Was”. Албумът е логично продължение в мелодет/фолк метъл окраски на “Spirit” и “Slania”. За разлика на относителната свежест на предшественика си “Slania” (смятам “Spirit” за най-енергичния албум на швейцарците, макар и продукцията му да издиша в сравнение с последвалите им тави) обаче тазгодишната музикална рожба на Chrigel и колегите му е... бледа музикално. Неотличаваща се, сливаща се в една неразличима музикална маса, където песните сякаш нямат своя идентичност и собствени открояващи се достойнства.

“Otherworld” отваря хубаво албума, макар и малко клиширано. Заглавното парче на тавата не е лошо, но сме го чували достатъчно пъти в подобен аранжимент. Женските вокали обаче вливат известна различност в него (тук е мястото да подчертая, че женските партии из целия албум са може би най-добрите за мен, които Eluveitie са включвали в творчеството си), а моментът от 2:55 до 3:17 освежава още иначе стандартните мелодет рифове с дерящ се Chrigel покрай тях, обгърнат в Eluveitie-тип фолк мелодии. “Thousandfold” си е тотален хит с радио-едит времетраене; предполагам, че ще бъде направено видео по него. Може би това е една от успяващите да се откроят песни в тавата, а припевът насочва към причината Eluveitie да са една от любимите ми групи. “Nil” има доста готин текст с епичен край (да, знам, клиширано):

Ave Caesar Augustus
It's done my friend
It's over and done!

…но отново нещо не му достига, за да е напълно в духа на “The Song of Life”, “Bloodstained Ground” или някое друго пълнокръвно Eluveitie парче. “The Essence of Ashes” е изключителна, макар че не ми е от любимите. Като структура няма да срещнем нещо особено, но текстът разкрива уникален драматизъм в своята лаконичност, което всъщност изгражда песента като Песен, а не като пълнеж в името на изкарването на нов албум година след предишния:

We strive not for war We just crave to have our home
We just seek to have our rights
That our fathers used to have

But we tasted the grime and blood
We tasted the essence of ashes

“Isara” е много успешна препратка към втората част на албума и всъщност разкрива нещо, което не знам дали е тъжно или логично, а може би и двете – инструменталите в този запис са много, много по-свежи и музикални, отколкото общо взето която и да е песен. С нежни и елегични келтски ритми слушателят е прехвърлен към мощната тупалка на “Kingdom Come Undone”, която по лични впечатления е всеобщ любимец от албума. Бърза, надъхваща, боен призив към галите и събудения им гняв, песента може би носи енергичността, която наблюдавахме в “Spirit” – дива, необуздана музикална фолк енергия. След това идва моят безапелационен фаворит от “Everything Remains As It Never Was”, а именно - “Quoth the Raven”. Значително по-бавна и улегнала, песента включва и женски партии в припевите, които в тандем с тези на Chrigel изграждат нещо уникално. Общо взето това е може би модел за мечтано изпълнение на живо и за фена, и за групата. Съвсем сериозно, “Quoth the Raven” надминава хитовото звучене дори на “Thousandfold”, а от момента от 3:31 до 3:51 (страхотен женски гроулинг!) настръхвам целия. Последвалият припев и инструментал, който утихва, довършват цялостното впечатление и създават предпоставка за мисли от типа на “Да! Това са Eluveitie такива, каквито трябва да са.” “(Do)minion” започва също доста диво и енергично като “Kingdom Come Undone”, но постепенно забавя темпото в куплетите и припева, добивайки батално-елегично звучене, което съвсем правилно съответства на поредния драматичен разказ, разиграващ се в рамките на тези пет минути. Смея да кажа, че въпреки изпосталелите мелодии и предъвкани ритми, текстовете на групата не са загубили своя уникален исторически, емоционален, а и не на последно място – личностноориентиран заряд, който да разтърсва изцяло слушателя. “Setlon” е по-игриво настроен инструментал, който ни прехвърля към последната част от албума, която за мен е под нивото на Eluveitie. “Sempiternal Embers” е нелеко безлично парче, което гали ухото, но не дълбае особено надълбоко като послание, звучене и цялостно впечатление. “Lugdunon” е значително по-добро изпълнение, и все пак единственото по-отличаващо се в песента е припевът, в който отново женските партии носят свежест. Солото от 2:40 нагоре и последвалият напевен момент са също нещо, което Eluveitie трябва да вкарат повече в творчеството си за сметка на други мотиви, просто защото са крачка встрани от иначе ясните мелодет рифове, фолк елементи... и после пак мелодет рифове и фолк елементи. “The Liminal Passage” завършва хубаво албума с утихваща келтска мелодия, бележеща сякаш края на определен кръговрат.

Не искам да съм скептик, но дните пред Eluveitie не ми изглеждат добри. По-скоро дните пред феновете на групата, ако бъдем по-точни. След продължението на “Evocation I – The Arcane Dominion”, сигурно пак ще последва албум, измислен и направен за 9-10 месеца. Ясно на всеки нормалномислещ човек, бил той музикант или фен на музиката, е, че няма творчески потенциал, особено в толкова ограничена (донякъде) ниша като келтския фолк метъл, отпратен в историческа насока, който да издържи под този натиск. Eluveitie имат нужда от една стабилна почивка за 2-3 години, в която да посъберат идеи и да обмислят вкарване на някакви нови елементи, които да успеят да обогатят стила, който си изградиха. Иначе ще получаваме тави в духа на “Everything Remains As It Never Was” – приятни, имащи своите прекрасни моменти, но безлични. А Eluveitie могат (надявам се да не се налага да употребявам “можеха”) много, ама много повече.