Подобно на предшественика си, четвъртият дългосвирещ албум на немците The Ocean e вълнуващо приключение, постоянно сблъскващо ни с нови предизвикателства. Пълнокръвното изживяване на “Heliocentric” доставя неподозирана наслада, към която ще се стремите отново и отново, докато същевременно бивата повлечени все по–дълбоко в океана (от звук).

The Ocean играят важна роля за своеобразния апогей, който достигна слъджът през последните две–три години, като разбиват общоприетите представи за стила на парчета със същата лекота, с която безвъзвратно късат връзката на слушателя с безцветната и противна пустош, наречена “суша” (разбирайте безстрастната и потискаща тишина на самотата). Всеобхватната сянка на Neurosis и Melvins не пада така тежка, гъста и непрогледна над “Heliocentric”, както предполагаме, щом чуем думичката “слъдж” - един етикет, който вече би следвало окочателно да бъде отлепен. Момчетата от Берлин бавно, но сигурно се отделят от стиловата си принадлежност, поразявайки преди всичко с верния усет за оптимално развиване на темите в своите композиции, с който идва и стремежът им към създаване на музика, коренно различна от всичко, което сме чували. Това, разбира се, е невъзможно, но едно е сигурно – The Ocean са уникална банда и имат дарбата да рушат и престрояват личния свят на фена, и то с присъщата за гениите непринуденост. Подобно на сензации като Mastodon, Isis и Burst, сякаш творческият дух на квартета се освобождава напълно, осъществява астрално пътуване и най-подробно го обрисува в поредната си брилянтна тава.

“Heliocentric” представлява безкраен низ от мистични мелодии; стихийна виелица от емоции и най–важното – едно извисяване, на което са способни много малко музиканти. The Ocean не се съобразяват с никакви правила и техните експерименти далеч не спират със задълбаването в атмосферата. С всеки следващ албум те разстилат необятно звуково пространство и все по–смело навлизат в териториите на прога. С други думи, следват естествения си ход на развитие, нехаейки дали в своя устрем ще донесат благодат или опустошение. Няколкото неофициални членове на групата отново дават безценния си принос, правейки възможна тази живописна многоцветност на картината, дължаща се на невероятните партии на чело, цигулка и пиано. Всички тези краски са умерено дозирани, изчистени и идеално синхронизирани с мелодичните, предизвикващи истински експлозии с динамичната си раздвиженост китарни постройки. Така “Heliocentric” запленява със своята загадъчна красота, нежна меланхолия и първична мощ. Албум, който предизвиква истинска емоционална възторженост!!!