Още в края на 90-те години една северна банда проби с нечуваната по-рано комбинация между дет, пауър и мелодична неокласика. Вълната, отприщена от Children Of Bodom преди десетилетие, успя да наложи звучене, което днес възприемаме като една от запазените марки на цялата финландска метъл сцена. Неслучайно започвам с ретроспекция - сред десетките състави, решили да поемат по този артистичен коловоз, едва няколко се открояват с оригинално и стойностно творчество. За моя радост към тях отскоро се присъедини още един, дебютирайки с най-обещаващия и богат албум в този жанров ареал от години насам.
При все очевидните влияния, музиката на Whispered въплъщава и немалко самобитност, произтичаща основно от комбинацията между студен фински метъл и традицонен азиатски фолклор - две наглед несъвместими начала, които петимата са успели да съчетаят в удивително еднородна сплав. На фона на това решение би било странно групата да експлоатира клишираната, превърнала се едва ли не в задължение за всяка етно-ориентирана банда от Севера викингска тема. Вместо това вокалистът Jouni с дрезгавия си рев ни разказва фиктивни истории, пречупени през Бушидо мирогледа на средновековния японски воин.
В целия “Thousand Swords” сериозно е залегнала употребата на класически японски инструменти като ичигенкин, шамисен, кокю, кото и др., изпълняващи не само чистите фолк интерлюдии, а дори основните рифове в някои песни. Момчетата не пропускат да покажат и типичното финландско инструментално умение – стегната, бързашка ритъм секция и техничарски китари, над които взимат превес партиите на клавириста Mika Karjalainen, чийто изказ е чувствително вдъхновен от големия Janne Wirman. Ненатрапчиви оркестрации, епични хорове, откъслечни речитативи и ред други по-дребни елементи допълват един зимен пейзаж, сред който двама майстори на меча се сблъскват в смъртоносен танц върху обагрения от кървави капки пресен сняг. От беглите Ensiferum-ски препратки в “Dead Cold Inside”, през почти трашърския ритъм и трогателния припев на “Of Honor”, та чак до финалната 15-минутна пиеса “Blade in the Snow”, чията епична емоционалност по някакъв особен начин напомня величието на Wintersun, дебютът на Whispered не спира да радва слуха с красота и идейност.
Самураите от Тампере печелят убедително първата си битка с посредствеността, клишетата и скуката. Големите изпитания за тях тепърва предстоят, но както самите те обичат да казват, истинският воин винаги е готов да посрещне смъртта – била тя неговата собствена или нечия чужда. Аз съм по-склонен да вярвам, че Whispered ще свалят доста чужди глави по пътя си към нови достижения.
