Нека допуснем, че здрав млад човек се възбужда от привлекателна жена, която не е негова майка или сестра. Ако се възбужда от други неща - да речем друг мъж, чадър, овца, трупа на майка си или краден колан за жартиери, той е, както се казва, извратен тип. Безвъзвратно разширявайки границите на това определение, Chris Reifert вече 20 години продължава да изкривява представата ни за извратеност. Две декади, през които той я изведе на едно ново ниво, често породено от душевноболното му състояние, изразено чрез лириките, красили песните на редица култови шайки. В този случай няма да ви говоря за Autopsy, а за дългогодишния му проект, благозвучно озаглавен Abscess - гноен джоб, който може да се появи във всяка част на тялото, дължащ се на локална бактериална инфекция... Или накратко казано - група, явяваща се абсолютно въплъщение на мръсното, грубото и старото; олицетворение на четирима психически изкривени музиканти, които пръскат карантия, отричащи всичко ново и съвременно.
“Dawn Of Inhumanity” е неподправен, натуралистичен, неглижиран и лишен от всякакви амбиции албум. С него групата за пореден път се отрича от съвременните висококачествени технологии, отхвърляйки възможността за постигане на висота в миксирането и звука. В рамките на 52 минути тавата променя характера си от атмосферичен дет метъл към безкомпромисен такъв, прескачащ от двуакордов пънк към безнадежден дуум, изстискващи те с невероятни рок енд рол сола, страхотни китарни мелодии и психопатски бесни вокали, изпълнявани от всички членове на групата.
Докато квартетът ясно създаваше картина за една развратна пънкоподобна дет метъл банда, днес той обогатява репертоара си, представайки ни влияния, произлизащи от творчеството на Black Sabbath. “The Rotting Land” е една класическа мрачна панахида, конструирана от тромави китари и разложен бас, а “Dead Haze” е композиция, която се основава на кошмарни образи и класически дуум метъл. Останалото е добре познатият ни пунш от богата на съставки повръщня - класически дет, пънк и бавни слъдж / дуум елементи за цвят. Групата фокусира голяма част от тематичната и лиричната си енегрия върху психическото разстройство и душевните образи, изграждащи един свят на откачени възможности.
Изключително въздействаща, лишена от всякакви сложнотии, но богата на емоции, музиката на американците не открива нови хоризонти пред теб (нещо характерно за повечето банди, минали под крилото на Peaceville Records). Но дори и без нищо иновативно, новият албум на американците, като абсцес в основата на развален зъб, неминуемо успя да се загнезди в плейлиста ми и не веднъж ме накара да го пусна отново, и отново... и отново, като за пореден път ме убеди в способността на четиримата да пишат качествени и запомнящи се тресни. Бандата на практика постигна своята цел - да ни накара да се чувстваме некомфортно под звуците на “Dawn Of Inhumanity” и да ни въвлече в своето извратено, изградено от тъмни и страшни визии приключение.
