Посрещнати дружелюбно от група музиканти в затворнически дрехи, свирещи стара немска песен, тълпи от хора от еднаква расова прослойка се запътват към обетованите стени на непозната за тях сграда. Настъпващият преломен момент на тяхното съществуване е на път да стане реалност. Тази немалка постройка, лаконично наречена лагер на смъртта, се е превърнала в машина за убиване. Четири години на мъка и страдание за дръзналите да отидат там, готови да променят живота си. Те обаче не попадат в елекцията, за тях няма ляво, нито дясно, пътят за всички е обединен в металната арка на нацистки концентрационен лагер. Първо през газовите камери, а след това към крематориума!
С “The White Crematorium 2.0” The Monolith Deathcult показват своето ново лице, което видяхме и в последния им албум - “Trivmvirate”. Използвайки сходна формулата на композиране, квинтетът издава може би най-добрата си тава от началото на основаването си. Силно вдъхновен от индъстриъла, с депресарска и меняща се атмосфера, “The White Crematorium 2.0” затвърждава позициите на монолитите в йерархията на холандския дет метъл, като превръща довчерашните жадни за брутален метъл хлапета в истински творци. Отрупан като коледна елха с рифове и мощни ритми, този епос безмислостно отсича скалповете на дръзналите да го чуят - темпото достига нечовешки скорости (над 200 удара в минута), в повечето случаи допълвано от бързи, опустошаващи грифа сола. Честото редуване на семплите, играещи важна роля в албума, променя коренно атмосферата на записа. Не един път ще направите скок във времето, като от нацистки лагер на смъртта ще се пренесете в безлюдната атомна електроцентрала Чернобил, а впоследствие и в мелето на бойното поле.
Записът е обусловен от постоянни преходи – често от непосилната нечовешка скорост музикантите забавят темпото, вкарвайки дуум елементи, които допълнително усилват атмосферата. Освен европейското влияние, в частност шведското, и най-вече гьотеборгските рифове, групата граби с пълни шепи от сцената зад океана. Притежаващ желязна ритъм секция (безмилостен фретлес бас и константни бластове), актуалният албум премазва слушателя, не само с ритмика, но с техника и мелодия. Тежестта е комбинирана с доста специфична мелодика, която е нова за бандата, но се явява като друг, интересен нюанс на стила им, който при това ги прави още по-мачкащи и брутални.
В тавата съжителстват не само премазващи парчета като “Origin” и “Army Of Despised”, но и живописни интерлюдии като “The Haunted Ravines Of Babi Yar” или пък “The White Crematorium”. Невероятен баланс е постигнат между тежест и атмосфера не само в рамките на отделните композиции, но и в албума като едно цяло, и един преглед на траклиста след първото преслушване може да ви убеди във великолепната му хомогенност на изпипана музикална творба. Ако награбите оригиналното издание, ще се сдобиете и с пет бонус песни - четири презаписани от първия албум на групата и напълно преработената електро/индъстриъл “Kindertodestanz”.
The Monolith Deathcult не разкриват нови хоризонти пред вас, нито създават нещо революционно, а просто премазващ брутален дет метъл със силна атмосфера. Вместо да ви убеждавам в това, ще го заредя на фуубара още веднъж, и ще си смажа главата от куфеене!
