Ревюта
Група: Deivos      Албум: Gospel of Maggots      Автор: MetallicaAntiFan      Февруари, 2010

 

Вече всеки знае за Behemoth и Vader, а в краен случай и за Decapitated. Това е жалко, защото Deivos се оказват един от немалкото читави полски състави, заели позиция много надълбоко из лабиринтите на ъндърграунда и незаслужено засенчени от именитите си сънародници. Проблемът е, че бандата страда от липса на медийна подкрепа. Естествено, с (вече) два албума зад гърба им, никой няма да тръгне да ги промотира. Затова, аз ще се опитам да разбуня духовете и накратко да ви запозная с този квартет, който на 16 февруари издаде своя втори дългосвирещ запис, озаглавен “Gospel Of Maggots” – напълно конкурентноспособен на последните творби на “големите”.

Пускайки си “Gospel Of Maggots”, се сблъсквате с 30 минути сух и жлъчен, безмилостен дет метъл, представен с много техника и сола, които все още не мога да възприема, макар те да стоят много добре на фона на светкавичните ударни и интересни перкусии. Krzysztof Saran борави с много широка гама барабанни комплекти, всеки от които издава свой характерен и различен от останалите звук. Такъв тип груувене, наблюдаван отстрани, изглежда много техничен и прогресивен. Споменавайки “техничен”, трябва да отбележа, че колкото и да го мисля, винаги стигам до техниката на Vader. Първо - защото, както споменатите, така и Deivos свирят стандартен дет метъл, който обаче е изграден от много бластове и свирен с техника, движеща се по тънката гранична линия между бруталния и техничният дет. Техника, която обаче не трябва да бъркате с тази на банди като Death или пък Gorguts.

Момчетата просто са си направили домашното както трябва. Композициите са създадени много старателно, с чувство и с особено отчетливо наблягане на детайлите. Лаконични и с отличен звук, те представляват многопластова смес от точно съчетани звуци, допълвани от семпли или електронни стенания. Музиката в “Gospel Of Maggots” е добре балансирана. Тя хем е много технична и съвременна, хем не е загубила следата на класическия дет. От десетте трака, изграждащи актуалния запис, най-много се отличават “Onward To Nothing”, “Trial Of Bloodletting”, “Wretched Idolatry”, “Infernal Cleansing” и “Burning The Falsehood”, като в откриващото парче гласовете на Jaroslaw Pienkos придобиват звука на лентови триони, режещи поцинкована ламарина, а в “Trial Of Bloodletting” се разкрива едно красиво, надупено с ефекти яко соло. Останалите песни в албума са добри, но малко или много предсказуеми и еднотипни, придържащи се към използвана досега формула.

Смесени чувства витаят у мен относно този албум. На пръв поглед звучи смазващ, на втори - позагубил част от чара си, но отново на ниво. Ако все пак сте фенове на полския дет, ще отделите част от времето си и ще му обърнете подобаващо внимание.

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2025
Изработка на уеб сайт