В новият си солов албум Blaze Bayley ни предлага логичното музикално и текстово продължение на прекрасния “The Man Who Would Not Die”. Обаче… някак си този път не се е получило.

“Promise And Terror” е пропит от депресия и обреченост албум – до последната дума и последната нота. Липсва енергичността, скоростта и химновостта на предходника му. Има скоростни попадения като отварящата резачка “Watching The Night Sky”, но като цялото темпото е средно. Всъщност не това е основният проблем на албума. Той се корени в липсата на запомнящи се мелодии, които се запечатват в съзнанието ти на мига и си ги тананикаш със седмици наред. Песните се носят една след друга и почти се унасяш в монотонността на мелодиите.

Все пак, когато може, Blaze доказва класа, като в невероятното, пропито до болка с мейдънско чувство, двойно китарно соло в “Surrounded By Sadness”, която прелива в също толкова добрата “The Trace Of Things That Have No Words”.

Мисля, че оценката на албума е справедлива, защото този прекрасен музикант и композитор (колкото и да не харесваме престоят му при “девиците”) може много повече. Доказа го с перфектни албуми като “Silicon Messiah” и “The Man Who Would Not Die”. Харесва ми посоката на втежняване, която започна с предишния албум – китарите са по-здрави отвсякога, а ритъм секцията е отлично сработена. Остава само онзи “фактор Х”, който превръща добрите албуми във велики.