За всички онези, постоянно оплакващи се от липсата на нови хард рок банди със собствен стил в последните години, тези четирима музиканти от Баунтифъл, Юта са на път жестоко да ви опровергаят. Dysfunction се събират в началото на 2015-а, за да издадат дебютното си демо, а сега и първия си дългосвирещ албум. Само със седем песни, “The New Plague” доста функционално отделя място на Dysfunction сред най-вълнуващите хард рок албуми на годината.

Всичко започва със заглавната песен – ембиънт интерлюдия с мрачно и леко обезпокоително сървайвъл хорър настроение, перфектно кореспондиращо със зловещата обложка на албума. Следващото парче е “Last One Out”, където атмосферата градивно става все по-енергична и започва да излъчва все по-пънкарски  и бунтарски вибрации. След това “Descent” от самото си начало показва огромна палитра от вдъхновения от класически банди като Metallica и Megadeth, както и модерни формации като Avenged Sevenfold и Five Finger Death Punch. Рифовете допълват картината с чиста олдскуул емоция и вървят чудесно с грубите мелодични вокали. Забелязва се и изобилие от бързи сола, които продължават в “Martyr’s March”. Четвъртата песен е вероятно най-изпипаната и запомнящата се в албума, последвана от “Dying to Live”, която също носи енергична рокенрол атмосфера.

Класическите метъл влияния и олдскуул звукът се връщат обратно с “Reaper’s Call”, започваща с южняшко метъл интро, което по-късно става толкова интензивно и хеви, че те кара панически да си проверяваш телефона за пропуснати повиквания от Жътваря. Зън-зън. Седмият и последен запис е “Grip of the Vice” – поредното разнообразно допълнение и красноречив завършек на “The New Plague”. И ако подходът на Dysfunction към модерния хард рок е “новата епидемия”, то дано всички се заразят час по-скоро!