Едва ли има друга група, която да изпълва със смисъл старото клише за качеството и количеството така, както го правят Wintersun. И наистина, само в два албума Jari Mäenpää и компания концентрираха повече емоции и идеи, отколкото много състави съумяват и в 20. Тъкмо затова нямаше нищо изненадващо в огромния успех на кампанията им за самофинансиране, която за два месеца генерира близо половин милион евро – средства за изграждане на звукозаписно студио, гарантиращо навременното издаване на всички бъдещи творби. Е, ако не друго, феновете на финландците са отдадени, а въпросът дали петте години чакане след “Time I” са си заслужавали е, разбира се, риторичен.
“The Forest Seasons” е колкото класически Wintersun, толкова и смел поглед към едно утопично бъдеще на тежката музика, в което жанрови граници не съществуват, а таванът на възможното е поставен единствено от въображението на автора. Без да преоткрива звука си този път, квартетът значително го усложнява и същевременно разкрива аспекти от него, с които досега не сме се сблъсквали. А подобна амалгама от вдъхновения дава поле за безкрайни експерименти, защото това, което свирят четиримата, отдавна не е само мелодичен дет или блек, нито пауър или фолк. Не е и “симфоничен екстремен метъл”, както напоследък стана модерно да наричаме всеки малко по-еклектичен стил. Не – това е просто Wintersun.
Същинско откровение получават всички онези, които някога са се чудили как би звучал запис, съставен изцяло от пространни епики като “Sadness and Hate” и “Sons of Winter and Stars”. Тук имаме четири многоделни пиеси, съчетаващи внимателно насложени пластове от програмирани оркестрации, граничещи с магичното инструментални пасажи и дълбоко емоционални лирически откровения, в които годишните времена са метафора за случващото се в човешкия живот. Въпреки наглед непретенциозната си продукция, в композиционно отношение “The Forest Seasons” е най-амбициозният и комплексен труд на бандата до момента. “Awaken from the Dark Slumber” и “The Forest That Weeps” предлагат едни от най-величествените мелодии и хорови партии за последните години, но те са разчупени от многократни ритмови и тематични отклонения, които – по модела на старите класически майстори – допълнително акцентират водещия мотив, карайки го да блести още по-ярко. “Eternal Darkness” на свой ред се явява най-тежката, както и най-изискващата спрямо слушателя композиция в досегашното творчество на Jari. В рамките на структура, с каквато малко прогресив състави могат да се похвалят, тя редува епизоди на изкристализирала блекарска агресия с изненадващо епични преображения, за да постигне неподправено апокалиптично внушение. Баладичното, печално изложение на “Loneliness” ни изпраща с онова специфично чувство на меланхолия и отчужденост, толкова присъщо за Wintersun. Има нещо впечатляващо в една 12-минутна елегия, която не само не отегчава слушателя, но и го кара да преживява всеки миг от нея, питайки се защо звучи така, сякаш е написана специално за него.
В “The Forest Seasons” съзидателната енергия на Jari за пореден път изпреварва епохата си, оставяйки в историята още едно късче съвършенство. И най-голямото му достойнство дори не е в това, че ще звучи все така вдъхновяващо и актуално и след десетилетия, както го прави днес едноименният дебют. Защото това е повече от музика: това са мечти, облечени в звуци – безплътни и извън времето – за чиято универсална красота можем само да сме благодарни.
