В зората на зараждането си, Insomnium пробиха със самобитен звук, завидни умения и оригинален стил, неприсъщи за една нова група, но и признаци за бъдеща лидерска позиция на гребена на втората вълна на финландското (и не само) мелодично дет метъл течение. За 10 години, момчетата не спряха да обогатяват обхвата на музиката и да надхвърлят възможностите си – традиция, откриваща ги днес в пика на добре заслужената слава, а петте студийни албума зад гърба им свързват името им с гаранция за качество и майсторство от висша класа.
“One for Sorrow” е изящество, което забива в земята всички мелодет постижения за 2011 година. Носещ красивите звуци от Страната на хилядите езера чрез непогрешимия почерк на Insomnium, петият епос продължава да надгражда най-доброто, излизало някога изпод струните им, вкарвайки нови елементи в познатото музициране. Ако “Across the Dark” беше вглъбено пътешествие из меланхоличната им душевност, то актуалният му наследник разтърсва съзнанието с по-позитивна музика, нахъсани китари в духа на дебюта и множество чисти вокални линии, често променящи мрачното настроение на 180 градуса. На места обръщайки поглед към старошколската Гьотеборгска сцена и законодателите й, бандата пропуска блед лъч светлина в сърцето на иначе вечно сериозната си музика. Въпреки минималните заемки от шведските си колеги, а също и нетипичната продукция, дело на Daniel Antonsson (Dark Tranquillity), Insomnium не забравят кои са и представят запис, с който всяка група от плодородната им родина би се гордяла.
И този път албума открива красиво интро, изразено в полуакустичната “Inertia”, ескалираща с дълбокия гърлен рев на фронтмена Niilo Sevanen. Измамно спокойната й мелодия се вплита в типични Insomnium-ски рифове, характерни за хитовите стартове на творбите им, а “Through the Shadows” изненадва с припев, изпят от чистия глас на китариста Ville Friman - подход, който преди две години спечели редица фенове на “Where the Last Wave Broke”. Бластбийтовете в мащабната “Song of the Blackest Bird” контрастират с многопластов инструментал, разчупен от акустики, клавири и цигулка, които напомнят, че Insomnium са най-силни именно в многото водещи мелодии. “Unsung” е лек реверанс пред запазената марка на Amon Amarth - едни от вдъхновителите на финландците, докато последните напомнят за себе си с ефирна музика и вокали. “Only One Who Waits” и “Every Hour Wounds” вихрят зарибителни рифове а ла ранните In Flames, а групата продължава да звучи безпроблемно и “по шведски” маниер със стилни мелодии. Интерлюдията “Decoherence” предшества “Lay the Ghost to Rest” - втората седемминутна и най-злокобната, почти дуумаджиска песен редом със заглавния финал. “Regain the Fire” обръща гръб на меланхолията с един от най-ярко запомнящите се чисти припеви, но завесата спуска самата “One for Sorrow” – пълнокръвен наследник на мрачната идеология на Безсънниците. За да бъде щастието пълно, лимитираното издание на абума включва колаборацията “Whether the Storm” с блестящото участие на Mikael Stanne, с която Century Media отбелязаха подписването на вторите мелодет властелини в редиците си редом с Dark Tranquillity преди съвместното турне на двете групи.
Това е албум, който трябва да се чуе, усети, разбере и изстрада многократно, преди да се загнезди до степен на маниакалност в съзнанието на слушателя. Докато продължават да издават шедьоври от световна класа, какъвто несъмнено е “One for Sorrow”, противно на лозунга си Insomnium никога няма да бъдат сами в скръбта си.
