“Ultima Thule”
Никакви изненади – Vader обичат интротата, използваха ги в последните си три албума (композирани по една и съща формула) и ако е необходимо да се говори в числа, играят на сигурно девет (!) години. За щастие с “Welcome To The Morbid Reich” това е на път да се промени. За разлика от средния “Necropolis” от 2009, “Ultima Thule” е първото от само две интрота и още по–добре – и двете са адекватно ситуирани в плейлиста. Грандиозно, церемониално откриване, плавно преливащо в…
“Return to the Morbid Reich”
…която майсторски подчертава цялата симфонична помпозност, преди да се отърве от нея (поне за малко) с един от най–екстремните моменти в кариерата на полските ветерани. Могъщото ‘uuurgh’ на Piotr Wiwczarek задвижва силна комбинация от продухващ мозъка бластбийт и трашърска, приятно органична рифовка, която чудесно поставя началото на спорно най–добрия Vader албум от “Litany” насам.
“The Black Eye”
След това е време за класическия военен марш, какъвто “The Black Eye” определено е. С милитаристко темпо, незабравими рифове и запазените кратки, изкормващи и в същото време странно мелодични сола, готови да те свалят на колене и да ти отрежат главата… Веднага!
“Come and See my Sacrifice”
И докато Behemoth постоянно се развиваха, за да стигнат до етап, на който почти станаха мейнстрийм, но успяха да останат себе си, а Decapitated показаха как техничният дет наистина трябва да звучи, Vader винаги са били опората на традиционализма в полската метъл сцена. С песни като “Come And See My Sacrifice” бандата продължава да бъде такава, като това парче не е направено, за да бъде чуто, а за да се изживее.
“Only Hell Knows”
Нещата стават дори още по–страшни, когато номер 5 – бърза, грозна и безмилостна в своята олдскуул ярост, е изплюта от този чудовищен албум. Песента рядко достига промиваща мозъка скорост или черепотрошаща тежест, но е толкова брутална, колкото е необходимо. Измъчен отварящ риф и някои от най–разнообразните вокали, които Peter някога е призовавал. Това са Vader в тяхната най–гротескна форма.
“I am Who Feasts Upon Your Soul”
Един от най–епичните моменти в албума, “I am Who Feasts Upon Your Soul” започва с една почти Zimmer-ска симфонична интерлюдия и след брилянтен китарен мост (подобен на моста от обложката, но построен в музикална форма), бавно се превръща в звяра, който трябва да бъде. Среднотемпова дет метъл лудост с богата, обречена атмосфера и изключително соло.
“Don’t Rip the Beast’s Heart Out”…
…стартира директно от невероятен струнен дуел между Peter и Spider. Бомбастичен бластбийт добавя допълнителна тежест към солидния основен риф и вероятно прави Doc горд от неговите бивши колеги в кипящия му казан долу в подземния свят. Не се тревожи, Doc, песни като тази бетонират позициите на квартета в Ада. Скоро ще бъдат твоите нови съседи.
“I Had a Dream…”
Зловещ е тържественият начин, по който втората част на “Welcome To The Morbid Reich” продължава да звучи, като “I Had A Dream…” добавя още една епична нотка в албума, сякаш Vader в момента празнуват триумф на злото.
“Lord of Thorns”
“Lord Of Thorns” лесно обяснява защо бандата е често определяна като “дет-траш” метъл и, нека не пропускаме субективния елемент, субжанрът трябва да звучи точно така. За да сме ясни – повече дет, отколкото траш, и гордо обгръщайки принципа “колкото-се-може-повече”, що се касае до кормещите сола. Legion Of The Damned – взимайте си бележки, моля, или просто не се връщайте.
“Decapitated Saints”
Действително е трудно да се правят сравнения, когато качеството на определен запис е на това ниво, но “Decapitated Saints” е вероятно най–бруталното парче, не само в “Welcome To The Morbid Reich”, но и в цялата кариера на групата (особено имайки предвид факта, че това не е особено нова песен). От заглавието, през ужасяващата скорост, с която Peter изстрелва вокалите си, до финалния смразяващ кръвта призив.
“They Are Coming”
Втората интерлюдия и саундтракът към кошмарен сатанински ритуал.
“Black Velvet and Skulls of Steel”
Перфектен епитаф с най–бавния и най–мрачен номер в това дългосвирещо издание. Определено не е случайност, че всичко свършва с един единствен боен вик: “HELL!”. Изненада или не, това е един от най–силните албуми на Vader и неочаквано завръщане към форма.
