Трети пореден албум, а Demon Eye не спират с опитите за възкресение на седемдесетарския рокендрол. Интересното в случая е, че вместо изцяло да залагат на винтидж имиджа, както е при едни Ghost например, американците боравят умело и с някои похвати, надскачащи времевото пространство, в което групата поставя творчеството си. Накъсани ритми и рифове, технични прогресарски заигравки, комплексно музициране, всичко е тук. На места чуваме двукасови ударни – нещо крайно нетипично за ретро-рок вълната. В този албум дуум метъл няма, освен ако не отбележим типичната седемдесетарска атмосфера, наложена най-вече чрез притъпеното винилово звучене.
“Prophecies and Lies” като нищо събира и обединява няколко музикални епохи. Разнообразието е голямо, песните трудно могат да бъдат групирани според приликите и разликите си. На много места се откриват влияния от други музиканти, спектърът е широк – от Blue Oyster Cult до Iron Maiden. Но накрая излиза, че не това е факторът, който пречи на музиката да е хубава. Албумът започва ударно с откриващата “The Waters And The Wild”, която безкомпромисно нажежава обстановката с мрачния си основен риф, атмосфера, типична за първите творби на Black Sabbath, и вокали, напомнящи малко на ранните Candlemass. Поддръжката на същата формула продължава и в “In The Spider’s Eye”, докато в “The Redeemer” групата задълбава още повече в ретро звученето, украсявайки с рифовка, типично в стил Jimi Hendrix.
Въпреки че продължава със същото темпо, със своите хармонизирани китарни терци “Kismet” ни хвърля директно в осемдесетте години, където набира сила NWOBHM. Следва връщане на психеделичните елементи в “Infinite Regress”, “Dying for It”, “Politic Devine”. Стигаме до “Power of One”, звучаща като класическо хеви метъл парче, което е изпреварило времето си и се е появило през седемдесетте. “Vagabond” съчетава китарите на Judas Priest със структурите на Led Zeppelin, а едноименната композиция е единствената такава, в която темпото е по-различно. Тук слушаме замечтан стоунър рок, комбиниран с арт елементи, познати от групи като Pink Floyd. Закриващата песен, “Morning’s Son”, е свежо попадение, което донякъде се откроява от останалите в албума.
Ако трябва да обобщим ситуацията, то тя би била следната: “Prophecies And Lies” е сложно музикално творение, което откъм идеи ни предлага огромно разнообразие. Реалността обаче показва друго – десет от единайсетте песни са с идентично темпо. Това усложнява и затормозява слушането, накрая става досадно. Днес е модерно завръщането към корените, конкуренцията е голяма. Demon Eye представят амбициозен продукт, който, въпреки немалкото си качества, е неовладян и в този случай търсенето едва ли ще оправдае предлагането.
