Гръмотевични бури, църковни камбани и древно-латински заклинания оповестяват завръщането на немските мракобеси Powerwolf в необятните земи на металния свят. Дали върколаците ще оправдаят очакванията и ще запишат достоен наследник на хитовия “Bible of the Beast” бе въпрос, който висеше неспокойно във въздуха от доста време насам. Отговорът е пред нас под формата на зловещо озаглавения “Blood of the Saints”.
Песенно и структурно, тавата е не просто логично продължение на помпозния си предшественик, но и тотално копие на него. Като следствие, идва и забавният факт, че това по никакъв начин не понижава качеството му – явно формулата продължава да работи със същата неоспорима сила. За незапознатите уточнявам, че говорим за необичайна комбинация от класически хеви метъл и симфонични аранжименти, а текстовете са на (анти-)религиозна тематика, като пиперливото чувство за хумор понякога наистина е способно да те остави с отворена уста. Клавирните (органните) атаки са все така силни, а вокалите на Attila Dorn сякаш се подобряват с всеки следващ албум. Непретенциозните и клиширани рифове на “братята” Greywolf се комбинират успешно с мощното барабанене на Roel van Helden, за да образуват наистина плътна и твърда инструментална секция. Реално погледнато, голям процент от песните в “Bible of The Beast” получават своето стилистично продължение тук – “Sanctified With Dynamite” открива албума в духа на “Raise Your Fist, Evangelist”; “Muder at Midnight” и “Night of the Werewolves” симно напомнят на “Panic in the Pentagram” не само с рифа си, но и като цяло със структурата си; “All We Need is Blood” има доста сходни моменти с “Catholic in the Morning, Satanist at Night”, което, разбира се, не й пречи да бъде една от най-силните песни в творбата. “Dead Boys Don’t Cry” набира скорост и по темпо не може да се различи от “Seven Deadly Saints”; “Phantom of the Funeral” не изненадва никого с тържествения си припев, но пък някои ще намерят и при нея прилика с “Midnight Messiah”; за десерт оставяме атмосферичния финал “Ira Sancti (When The Saints Are Going Wild)”, който действа изключително пристрастяващо при все простотата си, а развитието му е подобно на “Wolves Against the World”.
“Blood of the Saints” заслужава сериозни критики заради споменатите по-горе “сензации”, но за момента ще се размине единствено с ироничен поглед и… мощно куфеене. Хейтърите ще намерят предостатъчно материал за изява, но за сметка на тях на почитателите на стила и на по-непретенциозните слушатели албумът ще подейства като глътка свеж въздух.
