Sarah Jezebel Deva е една от незаслужено подценяваните фигури на готик сцената, имайки предвид, че е допринесла за уникалността на не един силен албум, дело на някои от истински важните банди през последните години (Cradle Of Filth, The Kovenant, Therion, Graveworm, Mortiis, Mystic Circle), а дебютът на първата й лична група Angtoria се запомни като един от най-впечатляващите стартове изобщо. След издаването му последва огромна шестгодишна пауза, която за съжаление на феновете не беше прекъсната от продължение, а от чисто нов соло-проект, носещ самото име на готик кралицата. “A Sign Of Sublime” сякаш не успя да оправдае очакванията, заради прекалената си стилова разпокъсаност и неубедителност. Ето, че вече и вторият албум стои пред нас…
“The Corruption Of Mercy” отбелязва значителен напредък във всяко едно отношение – динамика, вокали, мелодии, сола, атмосфера. Ударното начало “No Paragon Of Virtue”, размазващо със страхотна и надъхваща ритъм секция, ни напомня приятно за славните дни на Sarah в Cradle Of Filth, а в инструментално отношение музиката е всячески по-екстремна от очакваното. “The World Won’t Hold Your Hand” със своята разчупена структура съдържа някои елементи, присъщи за Angtoria, а хипнотичното изпълнение на певицата може да се опише с една единствена дума – “класа”. Скоростта се забавя със среднотемповата “A Matter Of Convenience”, която не впечатлява от първо слушане, но изненадва с наистина зряло композиране, когато й се обърне подобаващо внимание. Гротескната и артистична пиеса “Silence Please” се отписва като една от най-силните композиции на британката, а омагьосващият припев отново ни препраща към отминали ери. “Zombie” представлява противоречив кавър на The Cranberries, който обаче дооформя разнообразието в творбата. “Pretty With Effects” контрастира с нежната си пиано мелодия, но така и не можем да се откъснем от усещането, че слушаме интродукция към нещо по-грандиозно, а същинската интродукция идва веднага след нея, под формата на симфоничния инструментален пасаж “What Lies Before You”. “Sirens” изпълнява ролята на пълнеж, макар и китарните партии да не са никак лоши, но всичко това остава на заден план, след като чуем мрачния триумф в “The Eyes That Lie”. Закриващата “The Corruption Of Mercy” е изключително повлияна от легендарната английска дуум сцена и поставя един предвидим, но приятен финал на тавата.
“The Corruption Of Mercy” е далеч от съвършенството, но дори и така, той е значителна крачка напред в сравнение с дебюта. Може би следващия път ще успеем да се насладим на шедьовър, какъвто безспорно бе Angtoria.
