Ако се чудите дали границата между гениалността и лудостта наистина е така опасно тънка, както се твърди, задайте въпроса си към живите доказателства Devin Townsend и Peter Tagtgren – знакови имена, лишени от представителен смисъл, съвсем нескромно дали на сцената повече, отколкото понякога е заслужавала. И докато ексцентричният канадец потроши представите на редовия музикален фен с маниашки комплексния сборник “Deconstruction” и неговия ембиънт противовес “Ghost”, отговорът на шведския му колега дойде с нова добавка към дискографията на индъстриъл проекта Pain. Паралелите между резултатите от труда им не са случайни, защото в каквито и хоризонти да реализират идеите си, двамата творци не познават граници и винаги остават верни на феновете и изкуството си.

Акцентът тук пада върху “You Only Live Twice” - поредното свидетелство за стиловото разнообразие на шведската сцена и за неоспоримия продуцентски майсторлък на Peter. Албумът е и седми студиен опус на Pain, цяло постижение за една от малкото успешно просъществували електро-индъстриъл банди днес. Въпреки лесно доловимите черти, останали от наследството на предшествениците в тавата, композиторският ум на г-н Tagtgren не е пропуснал да добави нужната щипка атмосфера и техничност, за да задържи вниманието до края на не особено продължителния запис. Благодарение на запомняща се мелодичност, енергични рифове и многослойни вокали, “You Only Live Twice” бележи сериозна крачка пред “кантарното” положение на “Cynic Paradise” (2008), личен рекорд за многопластова творба и най-мрачното и тежко постижение в историята на Pain въобще. За не повече от 40 минути, Peter изсипва върху главите ни микс от техно, индъстриъл, елементи на хеви/пауър, хард рок, груув, псевдо траш, готика и много, МНОГО електроники. Всичко това обаче е смесено по забавен, ненатоварващ слушателя начин, за разлика от нарочно усложнения прогресарски подход на Devin Townsend в същия онзи “Deconstuction”, който напълно отговаря на името си.

Резултатът? Един изключително удобен и разпускащ албум, на места доближаващ се до музиката на Hypocrisy с екстремни вокали, стрелкови ритъм и китарни секции (“Let Me Out”, “Monster”, “We Want More”), чудесно балансиран с лепкаво-мелодични хитове (“The Great Pretender”, “You Only Live Twice”). Грууваджийското а ла Black Sabbath/AC/DC рок отклонение “Dirty Woman” разпръсква мрака на “Feed the Demons”, “Leave Me Alone” и “Season of the Reaper”, които биха паснали идеално за саундтрак на бъдещ филм на Tim Burton, ако същият се вдъхнови от музиката и обложката на албума. Далеч не на последно място, Peter реди интересна певческа мозайка, комбинирайки с еднакъв хъс както гърлени ревове, така и чисти, полу-готически песнопения.

“You Only Live Twice” си остава страхотен запис, под звуците на който да успокоите нервите си и да прекарате неусетно време преди предстоящата зверска инвазия с DVD-то и евентуалния нов албум на Hypocrisy. Ако не, то поне можете да поздравите искрено “Пешо” Tagtgren за музиката, както и, живот и здраве, да си пожелаете да й се насладите в концертна обстановка.