След няколкото изстрела в тъмното, предприети след напускането на Liv Kristine от легендите Theatre of Tragedy, новият пристан в лицето на Leaves’ Eyes, основан със съпруга й Alexander Krull, набра скорост и се разписа с попадения, кое от кое по-успешни и завършени. 2011 година посреща най-добрия албум в дискографията им, който е озаглавен “Meredead” и всъщност няма много общо с трите си предшественика, извеждайки съпружеската двойка на ниво, различно от симфоничното “готик” звучене, което бяха окупирали с досегашния си стил. Записът запазва доволен арсенал от красива, многопластова и брилянтно аранжирана музика, че да зарадва отново феновете и да постеле пътя към новото им приказно пътешествие с неземно привлекателни звуци, иззети сякаш от саундтрака на някоя келтска фентъзи екранизация.

Следвайки завета на дискографията на Leaves’ Eyes, новият опус е поредна стъпка към неоспоримия подем, на който сме свидетели с всяка следваща тяхна творба. Но истински ценната страна на четвъртия им студиен албум далеч не се изчерпва с факта, че съдържа най-професионалната музика, излизала някога изпод струните им – “Meredead” бележи изцяло ново начало за мултинационалната формация и освобождава път към творчество, различно от конвейерното производство на колегите им от жанра. Нещо повече, творбата доказва, че постоянните съставни рокади, на които Leaves’ Eyes постоянно са подлагани, никога не са самоцелни - немско-норвежките музиканти имат ясна идея какво и как точно да поднесат на слушателите си и го правят с идентичния си почерк, който усъвършенстват с всеки нов запис. Такъв е и случаят с “Meredead” – стилно, изненадващо, но и очаквано бляскаво завръщане след симфоничното съкровище, наречено “Njord” (2009 г.)

Без да обръщат гръб на скандинавските предания, вдъхновяващи музиката им вече години наред, Leaves’ Eyes ги обличат в красиви звуци и издават най-силния симфо-фолк метъл албум за годината в добавка към наскоро появилия се Crimfall. “Meredead” обаче притежава някои допълнителни козове, благодарение на които успява да заеме няколко позиции пред финландската творба с помощта на самостоятелен оркестър и хоровите включвания на беларусите Lingua Mortis, дирижирани за пореден път от Victor Smolski (Rage). Предлагайки разкошно разнообразие от ирландски гайди, цигулки, флейти и богата феерия от симфонична мелодика, коронована от гласовете на Liv и Alex, албумът събира в себе си както дълги, сложно аранжирани постановки като “Spirit’s Masquerade” и “Siglrinn, така и мистичното звучене на традиционни интерпретации от рода на “Nystev”, “Krakevisa” и “To France” (кавър на Mike Oldfield), изпълнявани на няколко различни езика. Не липсват и кулминационни моменти – “Velvet Heart” и “Etain” са истинска наслада за слушателите с игривите си фолклорно-оркестрови извивки, а гостуващите певци Maite Itoiz и John Kelly от немската средновековна формация Elfenthal придават класически ориентиран, бароков акцент с включванията си в “Смъртоносното море”, дало името на албума, както и в баладата “Tell-Tale Eyes”.

Никак не е трудно да редиш хвалебствия по адрес на една толкова съвършена епика, но в случаи като този, силата на думите далеч не е достатъчна... Музиката говори сама за себе си, а творбите на Leaves’ Eyes са готови да ви предложат всичко необходимо, за да прекарате дълго време с митичните пейзажи, които неминуемо ще обсебят въображението ви под звуците им. “Meredead” е подходящ запис за всеки, склонен да отвори сетивата си за величествената му красота.