“Contamination breach in sector 7-G. Beginning emergency shutdown in 15 seconds. Contamination breach in sector 7-G. Evacuation protocols for project “Legion” in effect. Beginning emergency shutdown in 5 seconds… 4…3…2…1…0”

Механичен глас, отброяващ края на света, разяждаща тъканите радиация, гниещи зомбита, знаци за приближаващ апокалипсис... накратко, абсолютен рай за хорър маниаците. Идеално клиширан сценарий на любимия ви филм от жанра или саундтрак на поредния зомби шутър а ла Left4Dead - неща, които някак все успяват да доставят известна доза екшън и забавление. Не така обаче стоят нещата с “Infected”, новата тава на HammerFall, която едва ли ще звучи дори наполовина толкова привлекателна в ушите на огромна част от феновете на шведите.

По последни спомени, бандата възпяваше рицари-тамплиери, стомана, мечове, слава, още тамплиери и още повече стомана. При все липсата на задълбочени лирични послания, те бяха сред съставите, предлагащи качествена музика, достойна за уважение. HammerFall продължиха кръстоносния си поход в мрачни времена, когато икони като Halford открито заявиха, че “метълът е мъртъв”, а други като Kiske се чувстваха “засрамени да бъдат част от тази музика”. Сблъсквайки се с албуми като “Infected” съм склонна да повярвам в първото - все пак, той е записан от една от малкото групи, чиято музика ме е съпътствала през всякакви житейски перипетии... откриващият цитат е взет директно от актуалната им творба и звучи точно толкова не на място, колкото и всичко останало - от съмнителната “обложка”, през проблемната продукция, чак до неубедителната музика.

Дълбоко в себе си, “Infected” няма място до нито един от предшествениците си. На светлинни години от дебюта, още толкова от златната “Renegade” / ”Crimson Thunder” ера; рядко делящ общи черти с “No Sacrifice, No Victory” (2009) при все по-кротката музикална природа, която двата албума споделят. Въпреки наличието на шепата песни, напомнящи за славното минало, “Infected” си остава същият нехаризматичен, беззъб, бездушно-безгръбначен запис, който слушаш с мъка и който дори след време все така желаеш да прекъснеш. За по-лесно си припомнете любимата хорър класика от жанровия ветеран Джордж Ромеро и я сравнете с миналогодишната добавка към сагата “Resident Evil” - класа, иновативност и стилистика срещу блудкава посредственост.

Проблемите в “Infected” са неизброими като пробойни в корпуса на призрачен кораб - от общо 11 пачета са прилични едва три-четири, които щяха да спестят редица проблеми (и пълнеж), ако бяха издадени под формата на EP. Но най-стряскаща остава пълната липса на ключови елементи, които превърнаха името HammerFall в знаков пътеводител за мнозина старошколски хеви/пауър метъл поклонници. Тук няма да чуете повдигащи духа химни като “Templars of Steel” и “Crimson Thunder”, нито ще имате възможността да прекарате неусетно време в такт със зарибителните звуци на парчета от рода на “Hearts on Fire” или “Blood Bound”. Хард рок елементите, които почти пробиха бариерата на “No Sacrifice, No Victory” присъстват и тук, не без продуцентската “помощ” на James Michael (Scorpions, Meat Loaf, Motley Crue), поел щафетата от Charlie Bauerfeind, който продължава да кове железен звук за банди като Blind Guardian и Helloween. Вторият кризисен пункт идва от композиционното (само)убийство, извършено от Oscar Dronjak и компания, осакатили песни, които може би щяха да стават за нещо, ако не бяха слабите куплети и още по-безличните припеви - кощунствен акт за група, известна с притегателната сила на кулминациите си. Оскъдната хорова употреба от предишния албум е сведена до aбсолютен минимум, лишавайки песни като “Bang Your Head” и “I Refuse” от каквито и да е припеви. За разнообразие, на места се намират някои скоростни препратки, нарушаващи среднотемповата доминация, в лицето на “The Outlaw” и “Dia De Los Muertos”. Oscar компенсира с китарни дуели с Pontus Norgren, който сякаш е успял да намери точното си място в групата - отделни соло пасажи често преобръщат скучните песни на 180 градуса и предлагат качествена рифовка и приятни мелодии. Joakim Cans отново се раздава зад микрофона и спасява положението в акустичната балада “Send Me a Sign” и седемминутния финал “Redemption”, който е верен на заглавието си и остава последна светлина в тунела за феновете на “старите” HammerFall.

Повечето ревюта, посветени на албуми-разочарования, често завършват адресирани “единствено до най-запалените фенове”, но като част от същите ми е трудно да отправя подобна препоръка за такава музика. Да, един или два записа трудно ще засенчат цялостната стойност на дискографията на HammerFall, но с “Infected” шведите се гаврят с търпението на слушателите си до краен предел.