Ако ви се слуша нещо приказно, мило и чудесно, то новото творение на Paganizer “Land of Weeping Souls” определено трябва да стои далеч (горе-долу през девет планини в десета) от плейлиста с морски хитове. Но пък ако жадувате за глътка брутален шведски дет метъл с щипка анти-религиозна пропаганда, щедро количество смърт, кръв, черва и всякакви други вътрешности, то да – Paganizer са решението на всички весели проблеми. И когато даден албум стартира с песен, озаглавена “Your Suffering Will Be Legendary”, положението говори само за себе си.

Без излишни отклонения, отварящото парче на “Land of Weeping Souls” директно започва с безумната си бластбийт гръмотевица и умопомрачаващата серия от рифове, които определено предвещават нещо легендарно. Типично по шведски, освен пръскащия тъпанчета брутален звук и оправдаващата всички очаквания гротескна лирична атмосфера, скандинавците показват и завидни композиторски и музикантски умения. При “Dehumanized” не е по-различно, като от своя страна парчето включва доста по-раздвижено темпо, идеално за някой и друг мошпит, съркъл пит или пък уол ъф дет – общо взето, само танцувални неща. Очевидно ударното настроение продължава да е на ниво и във “Forlorn Dreams”, където китарната картечница стреля на посоки и всеки път уцелва десетката. Скоро след това заглавното парче продължава да впечатлява със солата на Kjetil Lynghaug, непроследимите барабани на Matthias Fiebig и още по-дяволитите вокали на Rogga Johansson. Спусъкът превключва и е време за новия разстрел – “The Insanity Never Stops” достатъчно красноречиво изобразява поредния изблик на невменяемост на Paganizer и лудницата вече започва да изглежда много по-приветливо – идеалният курорт за лятната почивка.

Злината е ясно отчетлива и в “Selfdestructor”, където барабаните сякаш стават по-бързи, а китарите по-виртуозни. Ако изобщо има накъде повече, “Death Addicts Posthumous” отново забързва темпото и палките на Matthias вече са на път да излетят в космоса. Следващите “The Buried Undead” и “Soulless Feeding Machine” на моменти забавят скоростта на грифовия галоп, но остават все така ужасяващо зли. И накрая, като всяка приказка с щастлив край, тематичната “Prey to Death” закрива красивата ни неделната литургия с още светли мисли. Амин!