Трудно е да пишеш за банда като Cradle of Filth, защото сами по себе си те са една енциклопедия за екстремен метъл – преминали през всякакви възходи и падения. Същевременно винаги оставаме с чувството, че всяка тяхна крачка е напълно естествена и логична, независимо от това колко продуктивна е тя. Логично беше след “The Principle of Evil Made Flesh” да се остави повече пространство за готическата атмосфера и музиката да стане по-клавирна. Логично беше и след “Cruelty and the Beast” продукцията да се модернизира, китарите да бъдат пренастроени и нови елементи да изплуват на повърхността. Логично беше и след еклектичния “Damnation and a Day” стратегията да бъде променена, да се заложи на трашърските рифове и да се балансират с умерена доза мелодичност. По същия начин беше и естествена еволюцията към все по-екстремно звучене в “Godspeed on the Devil’s Thunder” и “Darkly, Darkly, Venus Aversa”. Кулминацията на всичко това дойде с “Hammer of the Witches”, който своеобразно ни върна към богатата атмосфера от златната им ера. Какво следва оттук насетне?
“Cryptoriana – The Seductiveness of Decay” е закономерно продължение на страхотния си предшественик, но обръща дори още по-задълбочено внимание на миналото, напомняйки на магията в “Dusk and Her Embrace” със сложните си, многопластови композиции, преминаващи през множество музикални епизоди и теми; с романтическата и обречена готик атмосфера; със страхотните китарни мелодии и хармонии. Сам по себе си, новият албум на британците е изключително красив и носи силата да те отвлече от реалността, за да те пренесе в един различен свят от векове назад. Крайни изненади и експерименти липсват, но всеки мотив тежи на мястото си и изпълнява перфектна функция в едночасовия пъзел. Текстовете за пореден път черпят вдъхновение от класиците Лорд Байрон и Уилям Блейк и доближават “Cryptoriana” още повече до усещането от 90-арските тави на групата. Dani Filth, както всички знаем, не успява да докара внушението си от онези години, но за сметка на това компенсира с повече разнообразие на изказа и изключителна отдаденост, която спира дъха във финала на “You Will Know the Lion by His Claw”. Lindsay Schoolcraft се справя страхотно в прокобната “Achingly Beautiful”, в която наподобява Sarah Jezebel Deva в най-пълната ѝ прелест. “Wester Vespertine” е музикално продължение на класиката “Funeral in Carpathia” 17 години по-късно и е една от най-добрите песни в записа. Вече познатата сътрудница на състава Liv Kristine допринася за красотата на “Vengeful Spirit”, в която използва далеч по-различен аспект на гласа си от този в “Nymphetamine”. Друг ключов елемент от звученето на Cradle of Filth през 2017-а година е могъщият вокален хор, който доминира в откриващата “Heartbreak and Séance”, носейки със себе си чувството за красива трагичност, както и във вече споменатата “You Will Know the Lion by His Claw”. Несъмнено двете най-силни парчета в творбата обаче са заглавната “The Seductiveness of Decay” и “The Night at Catafalque Manor”, които осезаемо препращат към “Cruelty and The Beast” с китарното си величие и неповторима викторианска атмосфера.
Cradle of Filth го направиха отново. “Cryptoriana – The Seductiveness of Decay” е най-доброто, на което бандата е способна днес, и наистина не оставя никакво пространство за негативна критика. Едва ли някои си е мислил, че преди пет години, когато излезе неубедителният “The Manticore and Other Horrors”, готическите класици някога отново ще се завърнат към пълното си величие и ще запишат наследниците на “Dusk and Her Embrace” и “Cruelty and The Beast” след толкова много време.
