Залозите винаги са високи, когато група-институция обяви, че записва нов албум. Малко са тези, които успяват да оставят името си в историята със сила, подобна на тази на вдъхновилите ги легенди... но Amorphis са точно такива - всепризнати експериментатори, на които съвременната метъл сцена дължи повече, отколкото може да си позволи да признае. 2011-та бележи появата на десетия им албум, издаден след близо 20-годишна кариера, юбилейно DVD и компилация, предлагаща нов прочит на едни от най-големите им класики.

Въпросите, породени от заглавието “The Beginning of Times”, са предсказуеми: докъде се простира взорът на скандинавците, отправен към зараждането на собствената им история? Каква е цената на изкуството им и дали есенцията на толкова динамично творчество може да намери удобен пристан в албум, издаден след неизброими стилови промени? Каква позиция заема той до гръмки заглавия като “Tales from the Thousand Lakes”, “Tuonela”, “Silent Waters” и записи, превърнали се в знакови за различните епохи на Amorphis? Бележи ли наистина новият им опус ново начало?

След най-претенциозния си период, бандата зае удобна позиция с “Eclipse”, “Silent Waters” и “Skyforger” благодарение на Tomi Joutsen - един от най-гъвкавите гласове, които някога ще имате честта да чуете. Лиричната меланхолия и изразната еклектичност, подчинена на законите на най-красивата музика от Страната на хилядите езера, днес отново променя облика си и се превръща в основа на “The Beginning of Times” - изискващ много от слушателя албум, който ще ви докара поредица мигренозни главоболия, преди да успеете да разберете това, което финландците имат да ви кажат тук. А то в случая е добре известно и еднозначно - Amorphis не признават никакви ограничения, дори след вече гарантирано безсмъртие. Сам по себе си, албумът е най-баладичната и прогресарска творба, с която бандата се е разписвала някога - на места по-тъжна от лебедовата песен на Тихите води, по-опасна от бога на огъня в Затъмнението и дори по-заплетена от съдбата на самия Небесен ковач. Но ако “The Beginning of Times” има общо с някой от своите предшественици, това е именно “Skyforger”, с уговорката, че вторият им изцяло концептуален албум е дори още по-своенравен и меланхоличен.

Протагонистът в новия албум е Вайнемойнен - централна фигура от финския епос “Калевала”, а препратките към “Skyforger” пленяват слушателя като песента на именития бард, притежаващ силата да променя света чрез песента си. Откриващата по библейски пример пиеса “Battle for Light” призовава отново ковача Илмаринен, спътник на новия избраник на Amorphis, с което групата подновява и собственото си странстване. Впечатляващи са каскадите от клавири, галещата слуха мелодичност, фолк мотивите и раздиращите небесата ревове на Tomi, натоварващ гласните си струни до кански крясъци в близо седем от дванадесетте песни - традиция, която сякаш замря в последните албуми на бандата. Женски бек-вокали и виртуозни клавиши от страна на Santeri Kallio извайват от “Mermaid” бъдеща хитова класика, коронована от едно от многото клавирни сола а ла Pink Floyd. Войнствената “My Enemy” описва враждата между Вайне и Йоукахайнен - също както двамата легендарни музиканти, мерещи сили чрез изкуството си, Amorphis отправят предизвиквателство към феновете си, а наградата е нимфата Айно от сингъла “You I Need”. Пауър насоката на “Song of the Sage” е посветена на кантелето - любимия на финландците музикален инструмент, изработен от челюстите на гигантска щука, чрез който безсмcъртният певец моделира света в “Three Words”, “Reformation” и прогресарската “Soothsayer” с вплетените женски песнопения. Вечното търсене на невяста из морската шир продължава в елегията “On a Stranded Shore”, която звучи като излязла от “Skyforger” с цялата си ефирна красота, а заветът за богоподобен живот и отричането на смъртта в “Escape” отстъпват пред симфонично пиршество в “Crack in a Stone” - могъщо разгърната и тежка композиция, обединяваща миналото и настоящето на финландците. Завесата спускат тревожните звуци на “Beginning of Time” със своя олдскуул прог-рок наклон - финал, ознаменуван от постоянно борещи се за надмощие пиана, китари, акустики и вокали, променливи като неспокойните води на океана от забвение, поглъщащ мита за Вайне... за да се завърне той с нов облик, предаден чрез призмата на Amorphis.

Такава е историята, предадена от скандинавците в юбилейния им албум - не особено различна от тяхната собствена, но пък и самите те отдавна са се превърнали в живи легенди. Такава е и силата на истинските майстори-разказвачи, натоварени с отговорността да обогатяват световното познание по незабравим начин, поддържайки искрата на древните митове все така витална и до днес. С “The Beginning of Times”, Amorphis за пореден път бетонират позицията си на група-лидер и вписват още една глава към богатата си история, за която след време ще се пишат предания.