Всяка банда си има история, а като фенове сме ставали свидетели на какви ли не пробиви – от ясно изявен устрем към върха от самото начало до майтапчийски стартирали кариери заради благоприятни стечения на обстоятелствата. Историята на Amaranthe съчетава по малко и от двете, започвайки със случайно изтекли в Интернет песни - пет парчета, записани в домашни условия с трудно слушаемо качество и кофти звук, записани сякаш почти на шега; пет нешлифовани диаманта, спечелили за рекордно кратко време всеки, който се докосна до тях, превръщайки се в най-въртяното и дискутирано демо в последно време. Още тогава стана ясно, че бившите Avalanche подготвят дебют, предвиден да покори слушателите със сила на ударна вълна, отприщена от композитора Olof Morck – име, познато от бандите Dragonland и Nightrage, свидетелстващо за първокласни музикантски умения. Не след дълго същите онези пет хита бяха забелязани от Spinefarm Records, които несъмнено имат усет към успешно продаваемата музика, а Amaranthe се превърнаха в една от най-новите и ценни придобивки в колекцията им.

Следвайки пътя на логиката, групата издаде скорострелно едноименния си дебют. Обещанията за взривоопасна комбинация от метъл и лесносмилаема музика бяха спазени до едно благодарение на 12 песни, всяка от които притежава голям шанс да обсеби съзнанието напълно. Тъкмо този е и най-големият жокер на Olof и компания – уменията да създават хитови, лесно зяпомнящи се мелодии, короновани от страхотно съчетание между цели трима певци – непозната до момента формула, издигаща дебюта на Amaranthe много над всеки стартов запис, който сте слушали някога. Ядрото на вокалното трио изграждат харш вокалистът Andy Solvestrom (Within Y), чистите гласове на Jake E Berg (Dream Evil, Dreamland) и чаровната Elize Ryd, която някои познават като бек-вокалистка в албуми на Falconer и Dragonland, а други вече са срещали на живо като част от актуалното турне на Kamelot, където дамата си партнира с таланти като Simone Simons и Fabio Lione. Басистът Johan Andreassen (Еngel) и касите на Morten Sorensen (Mercenary) завършват картината и полагат финални щрихи на първия от потенциално многото опасно зарибителни албуми в дискографията на Amaranthe.

Soilwork-ска китарна основа, скоростни смени между елементи на мелодет, пауър и поп музика, приятни клавишни мелодии и редуващи се вокални еквилибристики изпълват границите на всяко едно от 12-те парчета в тавата. Добре познатите демо версии на “Leave Everything Behind”, “Enter the Maze”, “Act of Desperation” и “Director’s Cut” напомнят за себе си с изчистена продукция и обновена визия, а адреналиновият заряд на първия сингъл “Hunger”, заслужил собствен видеоклип, може да накара всеки да изгуби себе си в необятната вселена, разкриваща красотата си още с началото на албума. Групата дава всичко от себе си и не се скъпи откъм експерименти и композиционно разнообразие, докато звездите на хоризонта се надпреварват да блестят все по-ярко - от суперновата “1.000.000 Lightyears” и хитовия магнетизъм на “Automatic”, през нежната балада “Amaranthine” до купонджийското звучене на пауър-денс перлата “Call Out My Name” и закриващата “Serendipity”, дебютът предлага музика за ушите на всеки, който е отворен за едно по-свежо, амбициозно и модерно звучене.

Първият изстрел на Amaranthe попада право в целта и след подобаващ брой слушания продължава да звучи все така впечатляващо, както когато сте го пуснали за пръв път. След още толкова, хлътването по тавата на шведите вече е сигурно, както и фактът, че тя просто няма как да бъде по-динамична и зарибителна. Брилянтно изиграни карти и летящ старт за най-многообещаващата банда от много време насам, а на феновете ни остава единствено да благодарим за музиката и да следим с трепет бъдещото им творческо развитие.