През последните десетилетия музикалната история бе обогатявана многократно. Всякакви бариери бяха сваляни, а нови хоризонти – откривани. За съжаление с това намаляха и бандите, които предпочитат да създават изкуство в пълната му форма, да поемат рискове и да всяват усещане, че все пак музиката е нещо повече от забавление. Трябва да се гордеем, че имаме такива творци в България, в лицето на Shambless. Повече от 10 години Павел Рекарски не спира да бъде упорит, за да може да предоставя магическото си творчество на публиката. Дългото чакане напълно си е заслужавало: “Menra Eneidalen” (“Красота и нежност”) е пред нас и разкрива нови светове пред очите ни. Светове, чиято красота е неземна и е невъзможно да се опише с прости думи. Тя трябва да се почувства.
Реално погледнато, като звучене албумът не е коренно различен от предните два, но специално при Shambless, едва ли някой иска да чуе нещо крайно нетипично. Достатъчен е фактът, че групата твори в неподражаем стил и има изключително разнообразно и обемно като граници звучене. Красотата, която можем да усетим от обложката, струи на талази и в самата тава. Текстовете отново са на елфически език, което ги прави неразбираеми за слушателите. Не това е ключовото в Shambless обаче – въображението и музиката сами ще рисуват картини и истории пред очите ви. Продукцията е на високо за българската сцена ниво, а албумът е записан в благоевградското студио “Come To Sin”.
Откриващото “Ishin Esha Is Ruptar” връхлита с епично хорово изпълнение, по-късно преминаващо в типичните екстремни вокали на Arvel, разказващи приказки за отминали епохи и елфически войни. Китарите и клавирите оформят една след друга красиви мелодии, действайки опияняващо на слушателя. “Elfin Rumes” от своя страна представлява поход сред неземно красивата планинска природа, а липсата на китари показва за пореден път достатъчната експерименталност в творчеството на Shambless. В композицията е заложено на хипнотични звуци, барокови инструментални излияния, приказни песнопения и многопластовост. След тази осемминутна наслада за сетивата, идва и изключително интересната метална интерпретация на популярната родопска народна песен “Девойко мари хубава” в лицето на “Ara”. През призмата на Arvel, парчето е придобило нови измерения, а единственото останало от оригинала освен мелодията и текста е величествеността. “Erfe Nelekshi” е завръщане към посоката, зададена с откриващото парче. Налице са отново екстремните вокали, разтеглената и обширна структура и епичният дует на клавири и китари. Елфите биха се гордяли с това изпълнение, описващо красотата им… “Eora” е инструментал, доминиран отново от атмосферичността, разказващ за вечния зимен сън, в който са потънали елфическите земи. Оказва се, че това е затишие пред буря, която се разразява в “Unno Goarin Faratoss”. Красивите, някак тъжни и елегични мелодии се редуват с откровени блек метъл излияния. Невероятна работа зад барабаните, красиви и пространствени китари, страхотни чисти вокали – думи, описващи напълно подобаващо песента. Финалната “Comendalia Inebardes Terbavemora” поставя идеален завършек на епоса. С дължина от 17 минути, това се оказва и най-дългата песен на Shambless. Тя е толкова мащабна, че преминава през тотално различни настроения и сезони, а липсата на тежки китари изобщо не досажда – нещо, нетипично за толкова продължителна композиция.
Не мога обаче да скрия и искреното си недоволство от това, че албумът е издаден на CD-R носител, а не на матричен такъв. Ние може да сме свикнали с това в ръцете ни да попадат подобни дискове, но в чужбина не са. Само заради това толкова изстраданият и изживян нов албум на Shambless може да замине в кошчето на не един чужденец. И не, това в никакъв случай не променя величието на творбата… просто един такъв албум не заслужава това.
Като цяло, “Menra Eneidalen” не се чете! Той трябва да се чуе и усети. И докато Arvel не престане да твори, елфите няма да умрат, а с тях и магията в сърцата ни!