Eто го и продължението на един от по-силните и запомнящи се дебюти през последните години. Ако се пишете фенове на мелодичния траш/дет, то неминуемо сте срещали името на Sylosis, които размътиха водите с “Conclusion of an Age”. Така или иначе, вълнението е сериозно оправдано – за феновете на новите тенденции в стила, тавата и до днес е основна тема, подсилена с режещи главите рифове, мелодични секции и вокали, които за щастие не прекрачиха опасно близката граница на метълкор лагера.

На въпроса какво са съчинили Sylosis срочно след пробива си идва да отговори вторият им албум, озаглавен “Edge of the Earth”. Вокалистът Jamie Graham вече е извън картинката и мястото му заема не кой да е, а Josh Middleton, мозъкът-мултиинструменталист зад бандата. С тази козметична рокада се изчерпват и промените, оставящи статуса на групата удобно стабилен. Колкото до музиката, професионалната химия, превърнала “Conclusion of an Age” в убийствен дебют, се усеща и тук – всяка задължителна съставка от рецептата за адекватен наследник е налице в “Edge of the Earth” и е повече от ясно, че момчетата не се шегуват и не губят време с безсмислени записи. И да, разполагат с пълен арсенал от техника и идеи, за да го докажат.

Стабилно вдигане на летвата в рамките на едва двe тави не е нещо, което да очакваш от зелена банда в грозно експлоатиран стил. Но това, което на пръв поглед изглежда почти непостижимо, не е толкова трудно за музиканти с точните умения като британския квартет. Инструментариумът на втория им опус е усложнен, по-агресивен и при все че засега не може да се похвали със забележителна иновативност, каквато би достигнал с повече практика и време, все пак е още една крачка в правилната посока. Когато решат да издигнат нещата до следващото ниво, Sylosis го правят с изненадващо стилен маниер, често експериментирайки с динамични китарни дуели и галопираща ритъм секция, готова да причини значителни гръбначно-вратни контузии. Парчетата варират от краткотрайни протести като яростната “Awakening” и изцяло инструменталната “When the Sky Ends” до осемминутните техничнарства “From the Edge of the World” и “Apparition”. Запознатите с групата добре помнят тревожната кръстоска между псевдо кор харшове и кратки, почти “емо” чисти акценти, пръснати из дебюта. E, сега е моментът да се отървете от притесненията - Josh Middleton не среща никакви певчески затруднения и сменя стила си като трансмисии на различни радиостанции, редувайки ниски, гърлени ревове с изчистен мелодичен стил, напомнящ блестящата техника на Tomi Joutsen от Amorphis. Качеството на музиката е нараснало успоредно с вокалния ъпгрейд, въвличайки слушателите с множество възхитителни сола и екстремна рифовка от началото до самия край. Стилово, тук бандата набляга повече на траша, отколкото на мелодията в репертоара си, като въпреки това постига необходимия баланс между двете, за да се хареса на фенове извън рамките на жанра. Колкото до тези, които таяха надежди за нещо по-метълкор насочено - опитайте късмета си следващия път; “Edge of the Earth” едва ли ще се превърне във “вашия албум”.

Става интересно, когато на сцената се появят явления от калибъра на Sylosis. Дори още повече, когато същите ни предоставят втори здраво стъпил на земята запис, подсказващ за успешна и по възможност продължителна кариера. Голямо браво на една от малкото банди, които щяха да си осигурят стабилно бъдеще, ако музиката им бе с една идея по-масово насочена – за щастие, Sylosys са решили да работят упорито за респекта, който заслужават, постигайки похвални резултати.