Като едни от най-изявените виновници за популяризирането на симфоничните групи, оглавявани от вокалистка, Within Temptation винаги са били спрягани редом с имена-кръстители като Tristania, Theatre of Tragedy, Nightwish и After Forever, спомогнали за прокарването на поджанровата линия. За разлика от колегите си, преминали през къде успешни, къде безрезултатни промени, а други дори разпаднали се, страстта на Изкушението продължава да гори с всичка сила, предлагайки на феновете все по-завладяваща порция музика с всяко издание.
Едно е сигурно - усилията на основателите Sharon den Adel и Robert Westerholt далеч не се изчерпват с продуктивния им семеен живот. Над десетилетие след знаковия албум "Mother Earth", осигурил им билет за световната сцена, те имат уникално творчество зад гърба си, а творбите чупят рекорди и добиват космически размери, балансирайки между метъл и популярна музика, покорила сърцата на безброй почитатели. 15 години след старта, Within Temptation остават верни на себе си; стратегията им на постоянна промяна е с доказана успеваемост - ако "Enter" и "The Dance" се разполагаха в зоната на готик/дуума, то "Mother Earth" събра заедно симфоничен метъл и фолк/ембиънт мотиви, а "The Silent Force" ескалира симфонизма и го превърна в запазен знак, добил финална, мрачна окраска в "The Heart of Everything". Кулминацията настъпи с акустичен лайв и DVD-то "Black Symphony" - апотеоз на претенциозната музика, поднесена чрез елегантна театралност, белязала края на поредната ера за групата. Като върли почитатели на експериментите, през 2011 година те представят дългоочаквания си пети албум, с който късат окончателно с миналото си и правят първите стъпки в една нова, неизследвана до момента територия.
Идеите са иновативни, резултатът е изненадващ, а знаците - буквално навсякъде: като се започне от нетипичната обложка, концептуалната нишка и строгата комиксова обвързаност на сценария с филмовата кампания, и се стигне до самата музика, която е различна от всичко в дискографията на бандата. Отхвърляйки рафинирания саунд от предишните творби, “The Unforgiving” запазва бомбастичността чрез част от оркестъра, участвал в “Black Symphony”. Симфониите са приглушени и бележат редица ефектни включвания, за сметка на което записът е най-китарно ориентираният в историята на бандата - изпълнен с красиви, мелодични сола и тежки рифове, пръснати по протежението на цели композиции. Промяна се усеща и в ритъм секцията, която е най-силната от дебюта насам, благодарение на барабаниста Mike Coolen, поел щафетата от Stephen van Haestregt. Успешното съчетание на ретро елементи и модерно звучене се превръща в саундтрак на трилър, роден от болната фантазия на Steven O’Connell (BloodRayne) и илюстриран от Romano Molenaar (Witchblade, X-men). Историята надраства рамките на клишето за “доброто и злото”, представяйки главната героиня Sinead, убита пред очите на детето си, като прясно възкръснал труп в центъра на кървава вълна от насилие и убийства – директно във вихъра на последната битка за душата, обсебена от лични демони.
Вторият ключов фактор е динамиката в песните, много от които нямат нищо общо с духа на останалите – албумът може да се опише като блестящо напаснат микс от симфонична музика, пауър метъл, рок, поп, диско, че дори и алтърнатив. Последните няколко намират почва в синглите “Faster”, “Shot in the Dark” и “Sinead”, които далеч не са представителни за останалия материал и черпят вдъхновение от 80-те години из творчеството на Roxette, Chris Isaak, Sinead O'Connor. Извън “диско-метъл” секцията, условно разделение има и другаде – бързашката рифовка в “In the Middle of the Night”, “Iron” и “A Demon’s Fate”, вдъхновена от маниера на групи като Iron Maiden и Metallica, е създала бъдещи класики и абсолютни концертни фаворити, а като добавим прекрасните изпълнения на Sharon на фона на далечния оркестър, хармонията става пълна. Вокалистката набляга на ниското пеене из почти целия албум, извайвайки злокобни постановки с хитови припеви като симфоничната “Murder” по примера на “The Cross”, кратката елегия “Fire and Ice”, акустичното откровение “Lost” (което спокойно може да премери сили с “Memories”) и тревожния среднотемпов финал “Stairway to the Skies”.
Въпреки директното си, по-свежо звучене, записът преминава през редица ангажиращи метаморфози и красиви детайли, които не биха оставили и най-претенциозните слушатели безразлични. Изводът е само един - без значение дали забиват ударни метъл парчета или покоряват класациите с диско ориентирани хитове, Within Temptation са майстори на своето изкуство, а мястото им е на върха. Познатото правило “с голямата слава идва голямата отговорност”, залегнало в сърцето на друг комикс, важи с пълна сила и за холандците, а феновете им още веднъж имат удоволствието да се потопят в света на любимците си, които както винаги изпълняват дълга си към тях повече от отлично.
