Това, което превърна сиатълските варвари Trap Them в специална банда, безспорно е уникалният им стил, синтезирал хардкор пънк интензитет с бомбения шведски дет и неочаквани, в-лицето-ти грайнд експлозии. Когато дългогодишният член на December Wolves Brian Izzi постави началото на този проект, “обграждайки” се с хора, които на практика живееха на 3000 мили един от друг, не бе сигурно дали изобщо е имал визия за каквато и да е еволюция в звука му. Първите демо материали удряха зашеметяващо, но твърде хаотично, за да се гради представа за нещо по-специфично като оформения, отлично премислен дебют “Sleepwell Deconstructor”, където групата окончателно се откъсна от пост блек шизофренията, дотогава неотлъчна спътница в кариерата на Izzi. Но първият пълнометражен запис за добро или зло приближи американците към атмосфера, обитавана единствено от експерименталните грайндаджии Pig Destroyer. Професионалната етика, упоритата работа и непрестанните турнета утвърдиха името на Trap Them като потенциален символ сред необятния ъндърграунд, в какъвто те действително се превърнаха със “Seizures in Barren Praise”. Оригиналната концепция за несъществуващ призрачен град изненадващо добре прилегна на тези десет гранати, чрез изхвърлянето на които квартетът намери своето място на най-здравата връзка между метъл и хардкор от години. Еволюцията е неоспорима, но днес тези касапи все още са истинските вестоносци на хаоса; те просто звучат като терористи-камикадзета, чиято едничка цел е да творят разруха.
Три години трупане на креативен ресурс, обезпокоени само от 15-минутното, четирипесенно EP “Filth Rations”, предоставиха необходимата възможност за шокиращи атентати от Black Breath, Okkoltokrati, Kvelertak, The Secret, Early Graves (списъкът може да стане много дълъг), а сега е време за същинската експлозия. Експлозия така мощна и унищожителна, че след “Darker Handcraft” тази нова вълна в хардкор-кръст-грайнд-метъл-пънка може никога повече да не стигне подобен пиков момент. Тук Trap Them прекрачват собствените си граници, зареждат с енергия няколко културни движения чрез уникалния си лингвистичен кросоувър, изтъкват огромния си потенциал, задават нови насоки на музиката си, но винаги остават себе си. Верни на отработения метод, те още веднъж постигат впечатляващата, спираща дъха динамика на предишното издание, запазват бруталната му тежест, но този път пресъздават най–мрачните си, прокобни и апокалиптични видения. Да се каже, че парчетата от “Darker Handcraft” са по–завършени ще е сериозна несправедливост и обида спрямо познатите стари издания, така че вероятно точната дума в случая е “хващащи”. За гърлото.
“Damage Pose” служи за добър пример с праволинейния си галоп, продрания рев на човек, сдъвкал пакет батерии за закуска и набиващия се в паметта риф, а за финал се преструктурира в минираща по примера на Hail Of Bullets мелодия. Солидният груув на Entombed, убийствените китарни разработки и мощните припеви вървят ръка за ръка в гвоздеи от типа на “All By The Constant Vulse”, но изненадващите експерименти “Sordid Earning” с първичното си чувство на ранни Converge или емоционалния пост рок “Drag The Wounds Eternal” вдъхновяват мечти и извеждат създателите си до ново ниво на мислене и композиране. Не липсват обаче грайндкор мелниците – бластбийт яростта, извираща от “Saintpeelers” (особено агресивен начин да назовеш една песен) ще покаже истинското значение на думата “главоболие”. Особено безкомпромисно звучи затварящата “Scars Align”, която нито е най–бързият, нито най–психарският момент в албума, но за сметка на това съдържа мелодии, готови да оставят отличителен белег във всеки.
“Darker Handcraft” ще остави (дълбока!) следа в екстремната музика. Той е сред онези албуми, които с импулса, устрема и цялостната си нагласа се потапят в сложния нов век, твърдо отстоявайки старите ценности в твърд саунд от неопределено направление, без да губят актуалност. Монументален.
