Статусът на “група-явление”, достигнат от Turisas по време на краткото им битие на сцената, винаги е вървял ръка за ръка с ударна доза музика, ярка самобитност, професионализъм и нестихващ творчески хъс. След първокласен дебют от ранга на “Battle Metal” и неговия наследник “The Varangian Way”, които и до ден днешен продължават да разбунват духовете, шестимата варяги имаха нужда от един-единствен, добре премерен финален удар, за да затвърдят позицията си сред най-забележителните групи в жанра за изминалото десетилетие.
Заглавието на третия защитник на честта на Turisas, “Stand Up and Fight”, далеч не е случайно избрано - албумът е натоварен с нелеката задача да се пребори със сянката на предишните два и да покаже на дело дали секстетът е преминал успешно теста на времето и експлоатираната индустрия, към която принадлежи. Добрият запис изисква стабилна основа, а тук есенцията е запазена редом с най-характерните си черти, докато скандинавците не губят време и смело се хвърлят в кървавото меле, като нито за миг не се колебаят да експериментират. Именно това печели цифрата положителни точки за новото отроче на Turisas - всичко необходимо за един кански запис е налице, от любимата на Warlord и компания войнствена тематика, добиваща своя най-ярък облик досега, чак до успешната инструментална експанзия, способна да наруши представите ви за “батален метъл” и да възхити и най-големите скептици.
Хвалебствията, колкото и многобройни да са, никога не са излишни за опус като този. Turisas ни представят своя най-смел, екстравагантен и мащабен продукт до момента, готов да конкурира дори именития дебют. Достатъчни са едва няколко прослушвания, за да ви втълпят, че сте свидетели на нещо изключително, а след още такива вече неусетно сте се превърнали в братя по оръжие на викингите. Далеч не е лесно да накараш слушателите да усетят музиката, но това никога не е представлявало проблем за финландците. Силното внушение е плод на високото разказваческо майсторство на Mathias, който създава концептуалното ядро на “Stand Up and Fight” много преди зародиша на самата идея за албума – лирическото му скеле датира още от 2005 г., доста преди “The Varangian Way”. При все че песните са свързани помежду си и продължават разказа от момента на неговия край в предишния албум, тук те звучат напълно увлекателно, дори разглеждани поотделно. Но нивото, на което актуалната тава се отличава най-много от предшествениците си, е по-скоро музикално – ако перспективите за надминаването на дискографията на Turisas изглеждаха далечни, днес музикантите показват, че не лежат на стари лаври и надскачат себе си, в резултат на което развиват свое собствено изкуство. Записът е натоварен с множество детайлни симфонии, създаващи усещане за непрестанно усложняващ се епичен саундтрак или богата музикална фиеста, поднасяща купища изненади. Групата е на очакваното високо ниво, но дори така остава непредсказуема: албумът преминава от ударно-батални химни като “The March of the Varangian Guard” и яростната “Takе the Day”, през веселяшката по Alestorm-ски маниер “Hunting Pirates” и симфоничното пиршество “Venetoi! Prasnoi”, чак до трогателния финал чрез “End of an Empire” и “The Bosphorous Freezes Over”. Warlord набляга на чистите вокали и се вписва идеално в оркестровите инструментали, дело на едни от най-реномираните финландски класически музиканти. Аранжиментите, които са най-богатите, които бандата някога е писала, са усложнени допълнително с уместни хорови включвания, полиращи облика на и без това величествената музикална картина.
Пределно ясно е, че групите, които някак успяват да не повтарят себе си, стават все по-малко. Затова пък винаги може да се разчита на някои да заемат достойно място в дефицитните им редици, а за Turisas няма нищо по-важно от елемента на изненада - както казва Warlord, бандата не твори, за да задоволява капризите на феновете си, а за да им поднесе нещо, което те самите дори не подоризат, че желаят. Със “Stand Up and Fight” бойната дружина от Финландия за трети път гравира името си в историята и го подпечатва с кръвта на всеки, изпречил се на пътя й.
