Dagoba се самоопределят като груув метъл, а има моменти, в които изобщо не звучат така. Изобилието от електронни вметки, при това немалко от тях модерни, придават един много по-различен привкус от първичната асоциация с груува. Тазгодишното издание “Black Nova” служи като много добър аргумент защо точно това е жанрът, а именно – защото нещата не опират само до звучене.
През 2016-а година съставът загуби членове, някои от които са били в основата на нещата от началото. Това винаги е застрашаващо за бъдещето на една група и може да доведе до какви ли не промени. В случая, те са две: звученето е по-сигурно от всякога, а идеите на стила – изразени.
Най-силното качество на “Black Nova” е неговата не-мудна тежест. Плътна, здрава и ритмична китарна работа съумява да раздвижи слушателя, без да жертва идеите на рамката. Това, в комбинация с мощна вокална работа, води до една стабилна основа. Защото всичко, казано до тук, е просто типичното, но Dagoba обичат да украсяват траковете си вариативно. В откриващата песен например присъстват включвания в стил дъбстеп, които никога не се осмеляват да заглушат основата и се обаждат точно с правилната кукичка, в правилния момент. По-нататък чуваме и синтезатори, които придават блек метъл усещане, че дори и заложените в идеологията на рейва ритмични акорди. И точно когато предположиш, че си схванал какво ще предстои, албумът изненадва с някакво различно украшение, придаващо пъстротата, която тотално липсва в жанра по принцип. Това, че не споменавам останалите инструменти, не значи, че не се справят – дори напротив. А обработката е повече от силна – впечатляващо контрастна, предвид моментите на музикална хаотичност.
Dagoba съумяват да запазят груув звученето чрез поддържане на качеството на основата и чрез темите, които са подбрали, но това не звучи интересно само по себе си. Начинът, по който реализират тези композиции, преминавайки през различни жанрови идеи – без да губят хомогенност и без резки скокове – е впечатляващ. Това превръща изданието в интересно и сложно, което като твърдение би трябвало да противоречи на целия жанр, но конфликт няма.
“Black Nova” е може би най-дефинитивният вариант на Dagoba до момента. В него те не показват особена промяна или израстване, а една финална форма на звука си. Усеща се вложено старание и идеи, изпълнени по-често изненадващо свежо, отколкото износено, както повечето при групи, смесващи електроника в работата си. Тънкостите тук са в мелодиката и динамиката. А ако бандата продължи да следва този път, може скоро да чуем и нещо прогресивно от тях.
