Това е история разархивирана, смилана и повтаряна безброй пъти, за да се стигне до момента, когато случаят Burzum напусна териториите на блека (всъщност тези на метъла в цялата му всеобхватност) и за добро или лошо разтърси цялата музикална вселена. Разигра се много отдавна, но в задимените кръчми продължават да се нашепват легенди за загадъчния норвежец, властите продължават стриктно да не го изпускат от поглед, а църквите отново горят. Тъмна приказка е – от тези, в които има нещо свръхестествено и непознато. А хората се боят от непознатото. Не бе ясна съдбата на Burzum след свалянето на оковите му, нито какъв ще бъде краят на приказката; имаше само надежди от едната страна и страх от другата. При все че звучи фантастично, а дори и наивно, някои слухове твърдят, че Vickernes е продал своята душа на древна и могъща сила, живееща в обърканите и самотните... сила, от която блика зло. Ако случаят е такъв, то вече е намерено адекватно обяснение защо с излизането си на свобода, недокоснат от ръката на времето, неизчерпаем откъм идеи и тъмна енергия и неподвластен на всякакви промени, норвежецът отново изпитва необходимост да кове тези мрачни късове магично изкуство. Краят остава неясен...

Днес приказката се развива с непозната от началото на 90–те динамика. Не са малко групите, които звучат Burzum–ски, а някои от тях дори се справят доста добре, но с “Belus” източникът на въпросния упояващ звук успя да съхрани иновативното в своята музика и респективно завръщането бе повече от достойно. Албумът се гърчеше и засукваше постоянно – през цялото си неопределимо времетраене; откриваше сила в горчивина и нихилизъм, черпеше вдъхновение от най–чистите извори на злото. Почти година по–късно “Fallen” насочва своя взор към ерата на “Det Som Engang Var”, настоящето и един напълно нов за човешките представи свят. Сурова творба, дали заради традиционно ледения риф, тежкото внушение или ужасяващото пътешествие към смъртта, което предлага. Конструирана от същата мисъл, изваяла “Hvis Lyset Tar Oss”, тя неведнъж дава да се разбере кой е нейният създател, но същевременно не пада до нивото на ненужна имитация на утвърдените класики, запазвайки приключенското и загадъчното в Burzum. Точно с първата прецизно насочена атака на “Jeg Faller” Vickernes започва да изцежда всичко негативно от себе си, за да го инвестира в грамадни парчета първичен, плашещо зловещ звук. Когато дойде време за атмосферичен блек, този творец неусетно се превръща в най–лудия сред гениалните и гениалния сред лудите; тук е разкошният синхрон на китарите (които феноменално се преплитат отляво и отдясно), тук е и познатата цикличност, готова да нападне всякаква форма на представа за пространствено-времеви континуум. Не това ще отличи записа от уникалната дискография на едноличния проект. Разкошните далечни и меланхолични чисти напеви, смеската на старото с новото и триумфи на мрачното изкуство като мастодонтската “Budstikken” или мащабния, езически, космичен ембиънт инструментал са най–ярките проблясъци в поредното почти съвършено издание на Burzum.

“Fallen” е мястото, където безнадеждно се лутат душите на покойните, светлината е просто илюзия на измъчения разсъдък, а надежда изобщо не съществува. С албуми като този Varg Vikernes още веднъж се превръща в Count Grishnackh.