Винаги е имало банди, на които съдбата е обръщала гръб, напук на упоритата им работа. SuidAkrA e една от тях, а името им винаги е било свързвано, макар и от сравнително малката им фен база, с продуктивност, качество и прогрес. Започнали като мелодична блек група с фолклорни наченки, преминали през постепенно и продължително развитие, днес те са една от най-успешните, но не и масово популярни фолклорни мелодет формации. След леко половинчатото усещане, с което ни остави предният албум “Crogacht”, те са отново тук със силно творение, озаглавено “Book of Dowth”.

Всички типични черти на немците са тук и феновете едва ли ще имат причина за оплакване. Началото е зададено от интрото “Over Nine Waves”, украсено масивно с епични гайди. То набързо преминава в ударното и бързашко “Dowth 2059”, показващо какво ни очаква занапред в албума. В композиционно и песенно отношение, SuidAkrA сякаш са се опитвали да се доближат повече до епоса “Caledonia”, отколкото до вече споменатия предшественик на актуалната тава. В парчето ставаме свидетели на хубави чисти вокали на Arkadius, мелодични китарни хармонии и страхотно соло - определено едно от най-силните начала на албум, които момчетата са имали. “Battle-Cairns” не променя подхванатото темпо, но звучи с една идея по-разчупено и съдържа препратки към миналото на групата. “Birog’s Oath” е логичното продължение на “Feats of War” от предната творба. Изпълнена с невероятни женски вокали и красиви струнни мелодии, подкрепени от гайда, песента е доказателство за зрелостта на композиране, до която са се достигнали SuidAkrA след всички тези години. Дисторшънът утихва съвсем в лиричната “Mag Mell”, която остава и единствената изцяло акустична композиция в албума, а немската дружина доказва за пореден път, че е неповторима в създаването на такъв тип музика; просто неземна красота – няма други думи, с които да се опише подобна песен. “The Dark Mound” е среднотемпова и с една идея по-незапомняща се, но в никакъв случай слаба. За сметка на това, следващото “Balor” е едно от най-силните парчета в тавата и заслужава специално внимание от всички почитатели на фолк-викинг метъла. “Stone of the Seven Suns” е колкото традиционна и клиширана, толкова и химновo-отвяваща. “Fury Fomoraigh” е финалната, най-бърза и епична пиеса в албума, оставяща устите ни широко отворени, преди всичко да премине в приказната красота на аутрото “Otherworlds Collide”.

Основната дума тук е “разнообразие”. Невероятно е как след всички тези години, SuidAkrA не се изчерпаха. Те останаха една от групите, които не се променят толкова рязко, но винаги успяват да задържат фронта, успешно комбинирайки екстремен метъл с келтски фолклор. С новата си, десета творба, те продължават да ни потапят в приказния си свят и да ни откъсват поне за малко от скучното и еднообразно ежедневие.