В съвременния свят на динамично развиващи се музикални стилове и новопокръстени метъл банди е истинско предизвикателство дори за вече утвърдилите се имена да удържат фронта. Въоръжена до зъби, бронебойната машина Jag Panzer се завръща на бойното поле в опит да възроди предишната си слава и да припомни за своя принос в изграждането на основите на класическия пауър метъл. Американската дивизия винаги се е отличавала с майсторското съчетание между старата школа и новото течение на NWOBHM, надграждайки със свой собствен разпознаваем стил.
През дългите години на своето съществуване, „Ягдпанцерът“ премина през немалко сътресения. Освен промените в състава, през 2011-а година музикантите обявиха, че са взели решение да прекратят своята дейност. За радост на феновете, това не се оказа окончателно и още през 2013-а година Jag Panzer се събраха в почти оригинален състав за няколко участия. Така, след шест годишна пауза, американският унищожител се завръща, предвождан отново от незаменимия Harry “The Tyrant” Conklin.
Както може да се очаква след такава история, критериите към новия запис са силно завишени. “The Deviant Chord” има нелеката задача не само да възроди творчеството на бандата, но и да се превърне в достоен наследник на един от най-силните им албуми – “The Scourge of Light”. След ударното начало, поставено с “Born of the Flame” и “Far Beyond All Fear”, тези надежди изглеждат оправдани. Препускащата ритъм секция, мелодичните сола и суровото звучене превръщат парчетата в истинска пауър експлозия, каквато може да се очаква от ветерани като Jag Panzer. За съжаление не може да се каже същото за заглавния трак, който идва като удар с метален бокс в лицето след чистата енергия на предходните парчета. Средното темпо и високите, измъчени вокални напеви могат да бъдат преглътнати единствено благодарение на китарните импровизации. Подобно е положението и в следващите няколко изпълнения – всяко от тях съдържа характерните за бандата елементи, но и страда от една и съща липса на достатъчно хъс и правилно структуриране. Тези пороци изпъкват най-силно в композиции като “Foggy Dew” и “Long Awaited Kiss” – и двете започват обещаващо, приказно и лирично, но сякаш изведнъж просто губят връзка с цялата идея на албума. Среднотемповият застой е превъзмогнат едва в “Salacious Behavior”, която възражда енергичния китарно-ударен устрем, заложен в началото на записа. Безспорно най-силната песен в албума е “Fire of Our Spirit” – ярък пример за истинската мощ и потенциал на американската дивизия. Галопиращият ритъм и китарните импровизации на дуото Briody/Tafolla са в перфектен синхрон с вокалните заложби на Harry Conklin, връщайки ни в златните години на „Ягдпанцерът“.
Дали заради завишените очаквания или поради дългото отсъствие, “The Deviant Chord” буди смесени чувства. Началните и финални парчета са повече от достатъчно доказателство, че групата все още умее да отприщва чиста енергия и мощ, докато „пълнежът“ по средата оставя горчив привкус. Ако може да се опише с една дума новият албум на Jag Panzer, то тя е просто „добър“. Нито повече, нито по-малко.
