Като една от най–старите и представителни европейски траш банди, Destruction имаха своите възходи и (немалко) спадове, но винаги продължаваха упорито напред, налагайки името си сред няколко поколения хедбенгъри. Не се отказаха, когато Schmier отдели цялата си енергия на по–грънджърския проект Headhunter, нито при няколкото спънки от първата декада на новото хилядолетие, не се предават и сега. По–гъвкаво и смело от Tankard, по–технично от Sodom, триото постоянно търсеше нови посоки, но когато поемеше в грешната, се връщаше обратно на старта и търпеливо тръгваше по нов път. С настоящия си албум касапите създават истинския “D.E.V.O.L.U.T.I.O.N.” – абсурден творчески крах и един от случаите, когато завръщане към корените завършва в нещо, за което хиперболата “провал” би била напълно адекватна.

“Day Of Reckoning” не страда от синдрома на среднотемповата беззъба рифовка, който се наблюдава в новия Onslaught, нито от така характерната за големите лейбъли модерна продукция – “The Antichrist” е най–елементарен пример, че немците са способни да сеят разруха с перфектен баланс от полиран звук и разтърсващи олдскуул композиции. Тук са опитали да опростят парчетата, за да получат резултат, водещ ги към бруталната примитивност на първите издания. Такава музика все още се произвежда с осемдесетарски адреналин (питайте Assassin), но Destruction достигат друга крайност – варварска блъсканица. Песните звучат като обезумял от агресия, безпомощен лунатик; хъс и злоба има, но идеи и запомнящи се рифове – не. Няма ги зверските откоси на “Eternal Devestation”, липсва техническата потентност на “Release From Agony”. Това трябваше да е силно, взривно и унищожително, а всъщност се е получило хаотично, еднообразно и абсолютно безлично. Учудващо е колко забавни могат да изглеждат Destruction, когато са ядосани. Време е да се върнат назад, да се огледат за нови маршрути и с необходимото вдъхновение да тръгнат по един от тях. В противен случай стожерите на техничния траш спокойно могат да се пенсионират.